ВСЕМИРНАТА НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА И

НИЕ

         Всемирната научно-образователна програма е средството, чрез което Висшите учители от Йерархията на Великото Бяло Братство работят с нас, земните хора. Това е организирана система за духовна работа с  населението на Земята. Инициатор, организатор и изпълнител на тази повсеместна дейност е Школата на Христос. Учителите от тази Школа имат конкретни задачи, които ги свързват с хората от всички кътчета на нашата планета. През последните години кръгът на сътрудниците за тази дейност видимо се разширява. Целта е все повече хора да навлязат в редиците на обучаваните, за да може да се осъществи необходимата промяна в светоусещането на земните хора. Крайната цел е свързана с толкова необходимата промяна в човешкото съзнание, която ще сложи основата на новия етап от развитието на човечеството. С така търсената промяна трябва да се постигне изграждането на новата духовна среда, която ще стане залог за следващия етап от еволюцията на човешкия род. Никой не трябва да се заблуждава, че Шестата раса ще дойде изведнъж, като едно цяло формирование, за новия живот на Земята. Създаването на Шестата раса е дълъг и сложен процес, за чието осъществяване ние, земните хора, трябва да бъдем всеотдайни работници. От нас се изисква с помощта на Висшите учители да изградим здрава и нравствено чиста система за просвещение на човечеството. Три са основните точки, които определят  същността на това просвещение, и на тях е подчинена цялата дейност на Всемирната научно-образователна програма. Първата точка е свързана с изясняване  произхода на живота на планетата. Втората е жизнено важна по отношение на осъзнаването на смисъла и конкретното предназначение на човешкия живот. Третата, също толкова важна точка засяга планетата Земя като геостратегическо и геополитическо средище за живот на хората. За всяка от тези точки може да се изпишат тонове хартия и в крайна сметка нищо да не е ясно. Но Учителите от Школата на Христос твърдят, че истината, макар и в щрихи, е достъпно обяснима.

         Да се спрем най-напред на проблема за произхода на живота на планетата. Съвременната наука има вече конкретни догадки, но нито физиката, нито биологията, нито който и да е друг клон от науката не е докоснал същината на този проблем. Радостното, което задължително трябва да се отбележи, е, че учените, занимаващи се с квантова физика, вече изказват и конкретни заключения, с които признават съществуването на Свръхразум във връзка със съществуването на Тънкия Свят, фините човешки тела, Душата, Духа, физическата основа на съзнанието и мисълта.         Първопричината за произхода на живота трябва да се търси във Великия Замисъл за Сътворението. Тук е необходимо веднага да се обясни, че не става въпрос просто за една, макар и велика мисъл или идея. Когато се говори за Великия Замисъл, трябва да се знае, че става въпрос за създаването на изключително сложните условия, необходими за възникването на живот. Замисълът включва в себе си построяването и създаването на цялата система от взаимодействия в космическото пространство.

         Всичко, което се ражда за живот, и всичко, което създава живот, е резултат от безграничното взаимоотдаване на структурните елементи на Сътворението, т.е. всяка частица съдържа в себе си информацията за своето предназначение и в резултат на това влизат в действие силите на привличане или отблъскване. В този смисъл говорим за саморегулиращите се правила на Сътворението. Науката познава функцията на тези сили, но, с малки изключения, не може да ги приеме като резултат от добре организиран Замисъл за творческа активност. Ето тук, дори преди самото начало на зараждащия се в тази Вселена живот, стои Идеята на Великото Съзнание, на Абсолюта. Тя се разгръща в определена последователност и за всеки непреднамерено разсъждаващ ум доказва своята творческа същност. За реализацията на тази Идея се грижи цяла Йерархия от Светли същества, които имат своя върховен ръководител – Бога на Познанието. Той има различни наименования: Творец, Създател, Йехова. Но както и да го наричаме, това е Силата на познанието или, казано по-конкретно, внедреното в съвършената структура на Познанието, желание на Свръхразума, на Абсолюта   да създава живот. Така се изявява Неговата Любов, която живее чрез Бога на Познанието – Този, Който овеществява Идеята на Абсолюта, т.е. Този, Който създава всичко, което виждаме, чувстваме и усещаме, всичко, до което се докосваме. 

         Сътворението не е случайност или нечие хрумване. То е творчески процес, възникнал, развил се и развиващ се като  Уникален Път за Себепознание и незаменимо средство за    самоусъвършенстване. Сътворението е еманация на Великото Съзнание и негова най-пряка Себеизява. Така Създателят опознава Себе Си, изгражда Себе Си и създава живот.  Приемаме го като Бог Абсолюта. Всичко създадено е следствие от Великата Идея за живот. Тя идва от Замисъла на Абсолюта  и получава своя овеществен вид като енергия на светлината. Светлинната енергия стои в основата на всичко видимо и невидимо. Тя самата е живот и средство за живот, защото в нея е въплътена енергийно-информационната същност на Великия Замисъл. Различните нюанси на Неговото изпълнение включват многообразието на Природата и човешкия род. Ето тук  трябва да търсим истината за произхода на живота.

 Съвременните хора  би трябвало да възприемат своето съществуване и изобщо живота на Земята като част от Великата Идея за Сътворение. Всички ние сме градивни частици на Системата за живот. Този живот има едно основно предназначение: да създаде в условията на физическия свят живо работещо съзнание. Бог – Абсолютът е вложил в първообраза на човешката духовна същност всички необходими елементи за нейното развитие в условията на  по-грубия материален свят. Елементите са онези качества в характера на всеки, с които той се ражда на този свят. Те са вложени в духовната ни същност, така както програмните продукти в една компютърна програма. Човешкият ум трябва да ги открие и да ги използва за създаването на съзнание. Ето защо психолозите говорят за себепознание.

Тук вече  навлизаме в приоритета на втората точка от плана за Просвещение според Всемирната научно-образователна програма. Това е осъзнаването на смисъла и конкретното предназначение на човешкия живот. Ние идваме за живот в този свят и трябва да опознаем духовната си същност, за да изградим съзнание –  устойчиво работещо, благородно съзнание. Затова Висшите Учители ни предлагат Учението за новото светоусещане.  

Когато някой казва, че човекът е създаден по образ и подобие Божие, трябва да знае, че човекът е създаден, за да бъде Творец. В основата на всяко действие трябва да стои активното творческо начало. Стойността на отработеното съзнание е толкова по-съществена, колкото повече това съзнание има творчески способности и умее да ги изяви. Съзнанието е единственото нетленно нещо, което остава след нас и продължава своя живот. То става частица от единното информационно поле на Вселената. Оттук и изключителната ни отговорност не само с какво съзнание живеем, но и с какво съзнание си отиваме от този свят. Съзнанието съхранява опитностите и чрез тях израства за всеки следващ живот. Опитностите са нектарът, който ние, хората, преминавайки през трудностите на физическия свят, съумяваме да съберем и в рамките на един човешки живот да ги облагородим, за да станат част от нашето съзнание.

Сега вече е дошло времето, когато Висшите Учители от всички духовни учения настойчиво ни говорят, че трябва да променим съзнанието си. В многобройните си послания, изпращани чрез различни хора от целия свят, те говорят за голямата необходимост от издигане нивото на човешкото съзнание до нивата на нова духовна култура, дори до нивата на ангелската йерархия. Защо се изисква това от нас? Защото ние не изпълнихме основната заръка на нашия Създател, останахме встрани от основния Божествен промисъл. Човешкото съзнание все още е на много ниско ниво от своето развитие. То е твърде далеч от идеята за благородно творческо съзнание. Човешкият род се дели на наши и ваши, воюва, грубо демонстрирайки етническа нетолерантност, шири се религиозната нетърпимост и безцеремонно се унищожава природата.

И сега вече можем да преминем към третата основна точка от Всемирната научно-образователна програма: това е геостратегическата и геополитичската среда, в която живеем - абсолютното неоспоримо доказателство за качеството на  достигнатото от човешкия род ниво на съзнание.

         Не е нужно специално да се съсредоточаваме, за да стигнем до заключението, че сегашните международни и междуетнически отношения са под нивото на каквато и да било култура на човешките взаимоотношения. И това е факт, който се налага от само себе си. Защото навсякъде, по цялата планета хората са настръхнали един срещу друг. Всичко, което създава напрежение и провокира локалните военни конфликти, се дължи на прекомерното желание на определена група хора да  трупат богатства и да владеят света. Това са хора с образование и твърде много знания, но на тях им липсва основното – те нямат нравственост. Оттук нататък всичко се изкривява и получава уродливата форма на псевдодемокрацията. Резултатите са повече от трагични – светът е заплашен от самоунищожение. И тук възниква най-сериозният, най-тежкият въпрос: защо и с какво право  човекът унищожава това, което не е създал? Той се ражда на тази планета, идва за живот и заварва едни чудесни условия: земя, кристално чист въздух, светло и просторно небе, бистра, живототворяща вода и благословената, даряваща живот светлина. Всичко това вече е сериозно увредено. Земята прилича на проядена от молци дреха заради безразборното ровене навсякъде, за да бъдат използвани „природните богатства”. Нещо повече – те определят геостратегическата позиция на съответната държава. Наличието или отсъствието на петрол, например,  диктува икономическите интереси, а те пък определят мирното съжителство.

Пълна безпринципност цари и в политическия живот. Със същото настървение човекът работи и за собственото си духовно разграждане. Деструкцията на духовната форма на съзнание започна преди нейното окончателно доизграждане. Крехките резултати от изпълнението на Божествения промисъл за създаване на живо работещо съзнание са в абсолютен застой. Няма цялостно развитие. Единично и на групи се правят опити за създаване на духовен живот, но той се изявява по-скоро под формата на различни учения, които клонят повече към разкриване и усвояване на паранормални умения и способности, отколкото да се потърси връзка с чистата нравствена основа на новата духовна култура. Цени се преди всичко сензационното и това, което може да се използва за създаване на бизнес и печалба. Това ниво на съзнание има повсеместен характер и то определя съвременната геополитическа среда. Затова Висшите Учители с тревога гледат на този проблем и са го включили като основна точка във Всемирната научно-образователна програма. Така сложилите се обстоятелства доказват отсъствието на нравственост – основната причина, поради която човекът не използва морално-етическите норми. Той живее безнравствено и не може да бъде разумен участник в живота на планетата.

Но тук е крайно необходимо да се направи едно съществено важно уточнение: не е правилно да се каже, че човекът няма нравствена основа, защото истина е, че човекът не познава своята нравствена основа, той живее без знанията за нея и така създава ново, различно от необходимото за правилен живот поведение. От човешките взаимоотношения отсъстват такива необходими качества като справедливост, човеколюбие, благородство. Това пречи на човечеството да осъзнае коя е причината за етническото многообразие на планетата. Нека си отговорим на въпроса: има ли държава, изградена на чисто етнически принцип? Навсякъде по земята хората са принудени да живеят заедно. И никой не иска да проумее коя е истинската причина! А тя, както всяка велика истина, е много проста – хората трябва да се научат да живеят в мир помежду си. Те не трябва да гледат един на друг като на различния етнос или различното вероизповедание, а  да приемат истината за своята духовна същност. В нея, в духовната същност, е вградена ценностната система на всеки човек. Нейният градивен материал са качествата, които приемаме под общото наименование “добродетели”. Те са средството, което формира и може да създаде необходимата духовна култура. Трябва, обаче, да ги опознаем, затова себепознанието трябва да бъде основна част от учебника по психология, който се изучава в средните училища. В много по-достъпна форма е възможно да се работи за себепознанието и в по-ранна училищна възраст, стига обаче да има подготвени учители за тази материя.

Себепознанието трябва да бъде непрекъснат процес за изучаване на собствения интелектуален потенциал и сега ще обясним защо се налага това. Когато човек изучава собствения си интелектуален потенциал, той изучава онези качества, които Създателят е вложил в него. Защо се налага да изучаваме себе си? Защото това е изходната позиция, от която градим своето светоусещане. В зависимост от това, как и доколко сме възприели и опознали себе си, ще можем да възприемем и опознаем света. Един човек, който не обича себе си,  който не познава себе си,  не може да бъде полезен и на света.  Тук трябва да знаем, че Умът е средството, чрез което човекът се приобщава към себе си и към средата от физическия свят. Умът има своята Божествена основа, но той се развива и усъвършенства във физическия свят. Неговата уникалност, Божествената му същност можем да открием в способността му да възприема и анализира всичко, до което се докосва. Творецът е вложил тази способност у него, за да може умът, възприемайки и анализирайки нещата от живота, да събира знания. Чрез знанията той се усъвършенства и се превръща в градивен елемент на съзнанието.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ УЧЕНИЕТО ЗА                                        НОВОТО СВЕТОУСЕЩАНЕ

         Бурният икономически и политически живот на планетата през втората половина на ХХ в. наложи глобализацията като обективен и закономерен исторически процес. Нейното спиране или задържане вече е невъзможно. Глобализацията определено има своите положителни страни, но съществува и нещо твърде тревожно и то е свързано с интересите на западните политико-финансови олигархически групировки. Това е техният стремеж за построяване на т.нар. „нов световен ред”. Налице са условията, необходими за тази цел, но има една съществена подробност, която, ако бъде пренебрегната, човечеството ще загуби цялото  си духовно, интелектуално и материално многообразие. И не само това! Съществува и още един изключителен по своята важност въпрос. Това е въпросът за подготовката на колективното съзнание.  Човечеството като цяло не е готово да приеме новия световен ред. Оттук и категоричните мерки, които предприемат неговите защитници. Груба грешка е да се създава свят без граници, свят управляван от едно световно правителство, свят с една религия и в същото време да не се вземе под внимание изостаналото в своето развитие човешко съзнание. Тези хора, които искат да създадат една държава на територията на планетата, не знаят или изобщо не искат до знаят колко голяма е отговорността на всеки човек, който идва за живот тук, ако той подкрепи изкористения и незавършен модел на новия живот,  към който те се стремят.  Това, което те предлагат, обслужва само малка част от населението на Земята и затова съществуването на останалите, тези, които „идват в повече”, е под въпрос. Умишлено се създават междуетнически вражди, засилва се влиянието на изкуствено създадения тероризъм, изкуствено се предизвиква срив на банките, непочтено се работи с науката, като са създадени т.нар. „етнически оръжия”, които отключват генетични проблеми и така улесняват премахването само на определени части от населението. Всичко това нагледно доказва неправилната система, чрез която се развиваше досега светът. Тя сама дестабилизира своята погрешно създадена основа, което поражда необходимостта от цялостно преосмисляне на досегашните представи за живота. Затова всички онези, които имат желание да защитят правото на живот на Земята, без да се използва вече известният модел за нов световен ред, трябва да се организират в общества, които да бъдат полезни на населението на цялата планета. Те трябва да работят активно за просветителска работа сред масите, за да стане ясно, че никой, който и да е той, не може и не трябва да променя Божия промисъл за живот във Вселената. Необходима е активна просветителска работа, за да стигне до всеки човек Учението за новото светоусещане. То се гради върху основата на нереализираната досега Идея на Великото Съзнание за живот чрез любов. Идеята за живот чрез любов носи благородния замисъл за усвояване на знанията, въплътени в добродетелите. Така чрез тях човечеството поне ще се постарае да направи процеса на глобализацията управляем, да постигне „глобализация с човешко лице”. Ще припомним, че добродетелите са група качества, чрез които Божествения свят работи за създаване и утвърждаване на устойчиво работещо, благородно съзнание. Идеята за живот чрез любов дава възможност на душата да изяви Божественото в себе си. Така човекът ще престане да воюва със себеподобните си и с Природата. Силата на това неразумно противопоставяне вече застрашава човечеството със самоунищожение.  

         С голямата надежда, че ще бъдем правилно разбрани, насочваме вниманието на хората върху изключително съществения момент в Учението за новото светоусещане. В кратката формула „Живот чрез любов” е  включена  цялата Божия мъдрост. Забележете, не живот с любов, а ЧРЕЗ любов. Тази съществена подробност идва да ни подскаже, че е отминало времето на добрите пожелания. Вече е крайно необходимо активно да се работи с онези качества в човешката душа, които ще създадат възможност за оползотворяване на знанията, които те носят. Учителят Беинса Дуно непрекъснато напомня за приложение на знанията. Там е разковничето, но приложение на знанията ще има, само ако съответното знание е възприето с разбиране, с отношение към информацията, която то носи. Не е възможно да бъдеш благороден човек, ако не си осъзнал присъствието на Божественото у себе си,  ако не си възприел истината за сътворението на живота и неговото предназначение. Добродетелите ни казват, че като възприемем благоразумието, ние приемаме нравствеността като основното качество, което ще ни даде възможност да изградим в живота си принципа на справедливостта; ако възприемем добродушието, това означава да използваме във всяко свое начинание добронамерения подход, чрез който уважението към другия човек ще бъде принципно правило във взаимоотношенията, които създаваме. А колко силно е значението на думата „богоугоден”! Богоугоден е просветеният човек, защото той познава космичните закони, той може да работи с онези истини, които определят правилата за хармония в Природата. Ето такъв подход е необходим на човечеството, за да бъде усвоено Учението за новото светоусещане. Живот чрез любов може да постигне всеки, който е способен да изгради своята лична позиция към нещата от живота и към самия себе си чрез активна просвета в посока нравственост. Ограмотяване и просветеност е повикът, отправен към човечеството от Висшите Учители от Великото Бяло Братство. Възприемането на знанията, които носят добродетелите, е средството, чрез което човекът ще се осъзнае като градивна частица от Великото съзнание, като съавтор на Идеята за живот ЧРЕЗ любов.

         Обективната действителност обаче изисква да се каже и още нещо, също толкова важно, колкото и казаното дотук. Идеята на привържениците на новия световен ред набира скорост и не е трудно да се види, че подготовката на условията, необходими за неговото въвеждане, върви твърде последователно. И това не е случайно. То е другата, мрачната алтернатива за спасяване живота на планетата. Нейното използване ще се наложи, ако човечеството не се потруди да промени сегашния си, крайно несъвместим с природните закони, начин на живот. Промяната е изключително необходима и поради изчерпването на енергийните ресурси на планетата. Извличането от недрата на Земята  на значителни количества каменни въглища, петрол и газ създава условия за сериозно разместване на земните пластове, деформира структурата и обема на формата й. Този факт трябва да напомни на човечеството,  че така Земята губи своята жизненост.  Хората вече се превръщат в паразити, като не си дават сметка, че не е възможно постоянно да вземат от едно място, колкото и огромно да е по размерите си то, и това да няма никакво значение. В същото време и поради натрупаното вече голямо количество отрицателна психическа енергия Земята е застрашена от изолация във Вселената. Това по-скоро е самоизолация  в чисто физически план на базата на  създалите се вече слоеве от вредни емисии в атмосферата. Земята се превръща в нежелан източник на замърсяване за Вселената. Ето защо ако човечеството не промени своя начин на живот  като осъзната необходимост, ще бъде принудено с насилие да го направи. Така ще загинат много хора, за да може тези, които останат, да приемат новите условия за живот.

         Човечеството все още може да се спаси! Вече съществуват много добри разработки на почти съвършени екологични проекти, които могат да спасят планетата от унищожително замърсяване. Висшите Учители от Великото Бяло Братство предлагат ограмотяване и просвета чрез разумна и последователна работа с добродетелите. Но за да се постигне това,  хората не трябва да бъдат пасивни наблюдатели на всичко, което се случва около и с тях. Необходима е задълбочена работа в посока на самосъзнание, себепознание и самоопределяне, т.е.  работа с добродетелите за изграждане на толкова необходимото ново светоусещане. То ще помогне на всеки човек, пожелал да постигне пълноценен живот, да изяви Божествената сила на своята душа.

СЪЩНОСТ, ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА УЧЕНИЕТО ЗА НОВОТО СВЕТОУСЕЩАНЕ

Формула – напътствие:  “Живей ЧРЕЗ любов!”

         СЪЩНОСТ

Учението за новото светоусещане  е концентрирано, логически построено знание, което има конкретна цел и ясно изразена същност.

         В основата на Учението за новото светоусещане стои интегралният принцип за създаване на цялостен, завършен модел на познанието за добродетелите. Интегралният принцип работи чрез активното участие на изискването за кохерентност в усвояване на знанията, които са предмет на Учението за новото светоусещане. С кохерентния си подход този принцип постига пълнокръвност и съзвучие. Пълнокръвност по отношение на взаимното допълване на информацията, която изгражда определено понятие, и съзвучие във всеки от нюансите, които създават многопластовото му знание и определят неговото богатство. Завършеността и приоритетната значимост на Учението за новото светоусещане се формират върху основата на благородното знание, което е въплътено в добродетелите. Те не бива да се разглеждат като напълно самостоятелни и независещи една от друга думи. Добродетелите трябва да се възприемат като понятия и да се изучават като структуроопределящи елементи на семантичната стойност, която инициира силата на Нравственият закон. Чрез него знанието се превръща в принцип, определя начина на живот. Нравствения закон има свръхприроден и свръхсоциален характер и присъства като неписано правило във всяко човешко съзнание. Без него човешкото съзнание не би познавало съвестта и отговорността.

          Седем кратки правила изразяват истинската същност на Учението за новото светоусещане.

         1. Живей като цветята!

         Да живееш като цветята означава да  си в хармония с Природата и да създаваш красота.

         2. Работи като пчелите!

         Това  напътствие означава чрез трудолюбие да осъществяваш всяка своя идея. Действията ти  да бъдат ползотворни и безкористни.

         3.Учи се от мъдростта на Природата!

         Това означава да благоговееш пред мъдростта на Сътворението, да се учиш на наблюдателност, съобразителност и разумност.

         4. Поддържай ума и сърцето си чисти! Чисти да са и тялото, дрехите и домът ти!

         Това изискване е свързано с напътствието всеки човек да живее със светли мисли и желания и нищо от действията му да не е зловредно. Ако тялото, дрехите и домът ти не са чисти, значи ти не си дорасъл до необходимото съзнание за живот в духовния свят. Ако има ред в главата ти, ще има ред и в дома ти.

         5. Уважавай себе си!

         Уважението към себе си е първата стъпка към себепознанието и усъвършенстването.

         6. Не забравяй другите! Въздухът, слънцето, водата и земята са колкото твои, толкова и на всички останали!

         7. Обичай Живота!

         Този, който обича живота,  се изявява чрез силата и творческата активност на разумното и благородно начало. Такъв човек най-леко постига съвършенството  да живее чрез любов.

         ЦЕЛ

Осъзнаване на добродетелите като вродена потенция, чрез която човекът се развива и усъвършенства. Усвояване на благородното знание, въплътено в добродетелите, като средството, чрез което може да се осъществи нереализираната идея на Великото Съзнание за живот ЧРЕЗ любов.

         Добродетелите са група качества, с които си служи Божественият свят. Чрез тях Висшите същества от йерархията на Светлината работят за еволюцията на човешкото съзнание. Човек се ражда с тези качества. Те са вложени в първообраза на неговата душа още при Сътворението. Когато си изяснява смисъла на думите – добродетели, човекът постига вътрешно разбиране за нещата от живота и така той може правилно да ги използва. Ако човек се постарае да постигне пълноценно съжителство  на тези качества в душата си, той ще приложи в своя живот правилата от Правилника на Природата. Добродетелите са елемент на най-висшите и чисти енергии на финия свят. Затова те работят на квантово ниво. На физическо ниво те са представени като качества на характера, за да могат да  бъдат използвани целесъобразно за духовното усъвършенстване на човешката личност.

         ЗАДАЧИ

1. Опознаване на интуитивния подход за работа с добродетелите.

Всеки човек по свой си начин е усещал силата на своята интуиция. Всеки знае, че това е вътрешното усещане, което му подсказва как трябва да постъпва, но не всеки е убеден в неговата правота. Всъщност говорим за силата на онова знание, което се е съхранило във времето и служи за отправна точка в развитието на всеки човек. Вътрешното усещане не трябва да се бърка с вътрешния глас. То се проявява като опитност, като знаене, което подсказва  човешките възможности. Добродетелите пряко се изявяват чрез интуицията, но човек може да възприеме това, ако има необходимото разбиране.

2. Придобиване на умения за работа с добродетелите на фино енергийно ниво.

Тук най-пряко се изявява изискването за кохерентност, иначе ни би могло да се говори за интегрален принцип в усвояването на въплътените в добродетелите знания.  Неговото влияние има най-голяма стойност за синхронизиране на енергийните потоци на мозъка и сърцето, което ще рече за  създаване на хармония между мисли и чувства. Последователната работа с добродетелите създава необходимите условия за хармонична връзка между ума и сърцето.          

ОПОЗНАВАНЕ НА ИНТУИТИВНИЯ ПОДХОД ЗА РАБОТА С ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

Умението ни да работим  с добродетелите е най-сигурната гаранция за усвояването и правилното използване на знанията, които носят те. За да можем да усвоим знанията така, че те да станат нашия начин на живот, трябва да ги възприемем с разбиране, както между- впрочем това е необходимо за всичко останало в човешкия живот. Разбирането е резултат от необходимото ограмотяване и просветеност. Никой, който и да е той, не би могъл да постигне ясна и чиста мисъл, ако не разбира за какво става въпрос. В конкретния случай, след като говорим за благородното знание (така ще наричаме занапред знанията, въплътени в добродетелите), трябва да знаем, че то изисква преди всичко непреднамерено отношение към живота,  към Природата изобщо, към Сътворението. Да обясним първо какво означава непреднамерено отношение.

Непреднамереното отношение се определя от желанието на човешкия ум да опознае света според неговата същностна  изява. Тогава когато ставащото, това, което се свързва с каквото и да било действие, се възприема като следствие от Замисъла на Великото Съзнание за Сътворението, не би могло да съществува каквото и да е колебание, недоверие или преднамереност. Ако възприемаме  живота като процес, който се осъществява благодарение на конкретната Идея за създаване на устойчиво работещото благородно съзнание, ще можем да следваме правилата от Правилника на Природата и така няма да влизаме в противоречие с Космическите закони, призвани и създадени, за да се развива процесът живот правилно. Това предполага да знаем  и да възприемаме с пълна увереност това знание, което определя хармоничната връзка между Духа и Материята. То е изградено като принципно съществуваща схема, като матрица, върху която се създава всичко останало. Като елемент от тази схема и нейна основна градивна единица съществува благородното знание. То е концентрирана, строго подбрана и разумно организирана информация, която обслужва Идеята за живот чрез любов. Това знание носи силата и вярата в непредубеденото и непреднамерено отношение към всичко, с което се среща, и към всичко, с което работи човешкият ум.

Човешкият ум има ръководеща роля в усвояването и използването на знанията. Той е средството, което осъществява изпълнението на всеки замисъл. В конкретния случай ще припомним, че човешкият ум има своята Божествена основа, но се развива и усъвършенства във физическия свят. Неговата Божествена същност трябва да търсим в способността му да възприема и анализира. Умението да се опознават възприетите неща и да се приобщават към вече съществуващите опитности и знание е работа, която се извършва във физическия свят. Затова умът е средство, защото той гради и разрушава. Неговата уникална способност има Божествен произход, но напълно предвидливо тя е създадена само като помощно средство, чрез което да се развиват и натрупват новите умения и способности. Когато те станат достатъчно устойчиви, за да могат да се проявяват с необходимата последователност, тогава вече влизат в информационната същност (някой би употребил понятието „информационна банка”) на съответното съзнание. Тогава вече говорим за трайното знание, което се определя като опитностите, които служат като отправна точка в развитието на всеки човек след неговото прераждане. Така проследихме едната нишка, по която се движи умът, за да създава знание. Другата идва от първообраза на човешката духовна същност. Тя е по-скоро лъч, отколкото нишка. Това е лъчът на благородното знание. То е вложено в първообраза на човешката духовна същност, защото така е предвидено в Замисъла за Сътворението. Великото Съзнание е вложило благородното знание, т.е. добродетелите, в човешката душа, за да може тя да ги използва в своя живот във физическия свят. Човешкият ум приема това знание и го определя като „качества на характера”.

 Да направим сега и по-конкретно уточнение. Великото Съзнание създава живот във физическия свят и определя неговия смисъл и предназначение в изграждането на устойчиво работещо благородно съзнание. За да се осъществи тази цел, са предвидени и конкретните средства и условия. В първообраза на човешката духовна същност е вложено благородното знание и уникалните способности на ума да възприема и анализира. Оттам нататък, приведена в условията на физическия свят,  духовната същност трябва да бъде използвана за създаване на необходимото съзнание. То има предназначението да събере знанието от живия практически опит, за да може да допринесе за Себепознанието на Великото Съзнание. Човешкото съзнание се оказва изключително малката, но затова и градивна единица на Великото Съзнание. Човешкото съзнание е елемент от Единното Информационно поле на Вселената и според нивото на своето развитие - частица от многофункционалната структура на Великото Съзнание. Това уточнение трябва да се възприема като крайно необходимото знание за съвременния човек, за да може той със способностите на своя ум да получи необходимото разбиране за смисъла и съдържанието на своя живот. След това обяснение вече може да се приеме присъствието на добродетелите, т.е. на благородното знание, като качество (качества) от характера на всеки човек. Въпрос на желание е от страна на Ума да ги (го) опознае и да работи с тях (с него). Дотолкова, доколкото Умът е работил с благородното знание в предходни животи, ще съществуват и съответните опитности. Казахме, че тяхното знание се проявява като интуицията, която ни помага, когато е необходимо. Опознаването на интуицията изисква: първо, просветеност, (това, което до тук беше обяснено), и второ, вяра в Мъдростта на Сътворението. Процесът Живот е замислен и изграден като начин, чрез който да се изяви силата на изначалната творческа активност. Тя е еманация на Великото Съзнание, а човекът е продукт на тази всеобемаща  творческа активност. В нея е въплътена първичната животосъграждаща енергия. Тя се нарича Любов.

ПРИДОБИВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА РАБОТА С ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА ФИНО ЕНЕРГИЙНО НИВО

Преди да разгледаме възможностите за работа с добродетелите на фино енергийно ниво, трябва да направим необходимото уточнение как те се проявяват на това ниво. Като познаваме тяхното проявление, ще намерим и начин да работим с тях, разбира се, ако имаме истинското желание да постигнем нови измерения в духовното си развитие.

Информацията, която ще запишем сега, има общовалидно значение за правилното възприемане на смисъла и съдържанието на всяка дума.

 Знаем, че думата е материален езиков израз на понятието, а то пък придава смисъла и значението на всяка словесна структура. Като графичен знак (графема) буквата носи определена енергийна стойност, но в нея също е вложена и определена идеограмна стойност*. Идеограмната стойност  съответства на енергийната активност на графичния знак. Сам по себе си графичният знак е строител на енергийно-информационното поле на Вселената и като такъв се включва в степента на активност на съответното пространство към което принадлежи. Така, когато имаме, например,  графичния знак „Е”, трябва да знаем, че той акумулира в себе си активността на четири „отсечки” от пространството. Те имат вертикално и хоризонтално разположение. Събрани заедно, създават ограничено пространство, разделено на две равнопоставени части. Тъй като по-голямата отсечка заема вертикално положение, правим заключението, че тя е носещият елемент на енергийната активност на знака. Трябва винаги да имаме предвид, че вертикално разположените части на графичните знаци приоритетно определят тяхната енергийна активност. Там, където

* Виж обяснителната бележка в края на книгата.

преобладава вертикалното разположение, наблюдаваме по-ясно изразена активност. В случая е налице активността на една отсечка, към която обаче се включват три по-малки и тяхната позиция прави вертикалното разположение с ограничени възможности. Така стигаме до заключението, че графичният знак „Е” има значението на конкретно въздействаща енергийна активност за определено място, което не е затворено пространство и може да приема и да отдава. Като строител на енергийно–информационното поле  този знак ни казва, че носи целеустременост, в това се изразява неговото енергийно влияние, и възможност за усъвършенстване, когато това засяга одушевен предмет. Когато се свързва с неодушевен предмет, трябва да разбираме програмирано развитие. Това е неговата информационна стойност. С всички тези елементи графичният знак „Е” участва във фонетичната структура и семантичната стойност на думата. Фонетичната структура е резултат от разпределението на градивните елементи на графичния знак, които със своите трептения определят произношението на неговия звук. Звукът усвоява енергийната вибрация на съответния знак. Оттук и музикалността на звука, който винаги принадлежи към определена октава, а това означава, че е част от звуковия фон на пространството и в естественото си състояние е в резонанс с него.

Всеки графичен знак (графема) има съответна семантична стойност. Тя е вложена в идеограмата. Така идеограмната и семантичната стойност  изграждат (формират) понятието. Ако ползваме информацията за конкретните й значения, ще можем да си отговорим на много въпроси и ще бъдем по-добре подготвени да опознаваме и възприемаме света.  Например, ако вземем предвид думата  „извор”, разгледаме нейния състав като идеограма и потърсим семантичната й стойност, ще разберем, че смисловото значение на тази дума ни казва: много свързано вътре    дълбоко със земята. Така можем да си обясним  значението на всяка друга дума. Да вземем предвид думата „обич”. Тя ни казва: дълбоко стояща, много древна субстанция. Чрез това обяснение стигаме до старата истина, че обичта, респективно любовта е изначалната, първична сила, която свързва хората. Тук след тази тема ще бъде представена под формата на таблица информацията за идеограмната и семантичната стойност на графичните знаци. Това познание ще може да помогне на всеки, който се интересува от него, как по-правилно да си обяснява значението на думите и така да усвоява знанието в дълбочина. Когато работим с добродетелите, това знание може да отстрани съмнението или неточността по отношение  на смисъла и съдържанието на всяка дума-добродетел. За пример ще посочим думата „благост”. Тя ни казва: древна субстанция с продължително активно направление, дълбоко центрирано тяло. И действително: благостта принадлежи към духовната категория „Любов”. Като градивен елемент на любовта тя е древна субстанция и се изявява с нейната сила. Благостта е дълбоко центрирано тяло, защото принадлежи към най-стойностните и съкровени чувства. Ето така, ако работим с буквите и думите,  ще можем да си обясним и конкретното значение на името, което носим. Ще можем и да  си отговорим на много  въпроси свързани с нашия характер и здравословното ни,  генетично определено състояние. Например името „Иван” се свързва най-общо с амбиция и устременост, но в много случаи с неуравновесеност. Като основен здравословен проблем там изпъква неврозата, която може да провокира различни заболявания, но при тези хора най-често язва или проблеми със сърцето.

ИДЕОГРАМНА И СЕМАНТИЧНА СТОЙНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ  БУКВИ

Когато се работи с идеограмата, обаче трябва  задължително да се отчита изключително голямото внимание, към преносното значение на образите. Наименованията на буквите от идеограмната стойност са свързани с неодушевените предмети, а за одушевените предмети трябва да се има предвид семантичната стойност. Това обаче не означава строго диференциране на всяко от значенията. Напротив! Те взаимно се допълват за да оформят понятието. Затова говорим за идеограмно-семантична стойност.

 Умението да  се работи с интуицията, да се слуша вътрешният глас е съществено допълнение към информацията. Иначе тя не би могла да изпълни основното си предназначение – да бъде понятие. Свободната, фриволна интерпретация би донесла много недоразумения.

Темата, която разглеждаме, изисква да се спрем по-конкретно и върху обяснението за енергийната стойност на графемата. Като графичен знак тя носи кода на определена енергийна активност. Това ще рече, че редът по който са построени елементите на графичния знак, определя и кода на неговата енергийна активност. Степента на активност определя енергийната стойност. Това е общоприето правило в Космическото пространство и е валидно за проявлението на всички елементи на Сътворението.

Защо говорим за код на енергийната активност? 

Енергийният фон на Вселената е естествената среда, в която се ражда и живее или изобщо съществува всяко нещо. Не навсякъде, обаче, енергията е еднакво активна. Нейната активност се проявява в различни степени и това в крайна сметка определя съществената й значимост за всичко съществуващо. Основният закон, от който е в зависимост енергийната активност, е Законът за резонанса ( лат.”resonare” : съ-звучене). Науката добре познава този закон и не е нужно Ние да се спираме на него. За естественото развитие на човешкия живот, обаче, е необходимо да се знае, че всеки живее или ще живее само в тези области от реалността, с които трепти в резонанс. Т.е. дали ще си в света на любовта, омразата или лицемерието – от теб зависи. Каквото излъчваш – това ще срещнеш, защото този закон обяснява, че подобното привлича подобно.

Да видим сега връзката на Закона за резонанса с енергийната стойност на  графичния знак, а оттам и на думата. Ако се обърнем за помощ към геометрията (гр.geometriia „земемерие”), елементарната геометрия ще ни обясни, че и най-простите фигури и тела имат свойства. Всяка отсечка, колкото и малка да е тя, всяка точка в пространството имат способността да влизат във взаимодействие със заобикалящата ги среда. Така те проявяват свойствата си. Според начина, по който са подредени елементите на графичния знак, се определя и неговото свойство –  в крайна сметка той представлява една по-проста или по-сложна фигура. Хоризонталното или вертикалното разположение на елементите, взаимното им пресичане и начинът, по който те се пресичат;  формите, които образуват - квадрат, ъгъл, правоъгълник - всичко това се отразява на свойството на графичния знак да излъчва енергия. Самият той е концентрирана енергия поради събраните в определен ред знаци (линиите в своето разнообразие и точките,  които изграждат структурата му). Тук вече можем да кажем, че кодът на енергийната активност е заключен в разположението на елементите, които оформят съответния графичен знак. Степента на тяхното взаимно привличане определя крайния резултат на активността. Когато в строежа на съответния знак преобладават вертикалните линии, той има по-силно изразена активност в посока целеустременост; ако линиите са хоризонтални, се постига по-добра уравновесеност; в случаите на полукръг се наблюдават нюансите на  нестабилност; при кръга има концентрация на силите в определена посока и т.н.

Когато човек е запознат със свойствата на енергийната активност на буквите (графичните знаци),  може да си направи заключението и за енергийната стойност на думата, която го интересува. Но тук има и нещо изключително важно: енергийната стойност на написаната, прочетената и изречената дума винаги е различна. Тя зависи от вложеното в нея чувство. Всяка дума е комплекс от значения и стойности. Те определят многопластовото знание, което изгражда понятието.

 Енергийната стойност на всяка дума се определя от общия сбор на вибрациите на  графичните знаци, респективно на  звуковете, участващи в нейния строеж. Тук действа с пълна сила Законът за резонанса. В зависимост от честота на трептенията, чрез които се проявява енергията  на конкретната дума, ще бъде определено и съответното ниво, на което тя ще  работи. Енергийната стойност на думата има решаващата роля за стратегическата й  позиция в пространството, според която тя ще съгражда или разгражда.  Така на фино енергийно (квантово) ниво в сферата на словотворческата дейност се извършват изключително сложни взаимоотношения, които намират своето проявление  във физическия свят – преди всичко в човешкото съзнание. По този начин се определя качеството на човешкото общуване, на общуването с Природата, но твърде пряка е и връзката с чисто физиологичните процеси в човешкия организъм. Така „изневиделица” се появяват болести, за чието лечение много често съвременната медицина се оказва безпомощна. Конкретни изследвания с научна цел доказват необходимостта от пълен синхрон в работата между енергията на сърцето и на мозъка. Този резултат може да се постигне, само ако човешкият ум е успял да овладее благородното знание. С помощта на добродетелите може да се постигне най-леко и трайно емоционално-умствена уравновесеност, а това вече означава хармонична връзка между ума и сърцето, между мисълта и чувството. Когато човек подхожда с разбиране към информацията, която среща, той ще може да се погрижи както за нивото на своята култура, така и за доброто си здравословно състояние. Затова призивът към съвременното човечество е: просветеност и себепознание. Енергийната основа на Сътворението трябва да бъде опозната от човешкия ум, за да може той да съдейства организирано и осъзнато за запазването на живота  във Вселената.

                                                           ІІ

Какво още е необходимо да се знае за придобиване на умения за работа с добродетелите?

Всяка добродетел в качеството си на дума има свое енергийно излъчване, но то е само част от общата енергийна стойност на думата-добродетел.  Сега ще обясним защо. Енергийната активност при добродетелите се засилва поради въздействието на вложеното в такива думи знание. Знанието изразява семантичната стойност и придава на словото благородна сила. Така и мисълта, изградена от такова слово, ще има благородна сила.  Да сравним думите „стол” и „себепознание”. Какви мисли и чувства ще предизвикат те у нас? Когато чуем думата „стол”, можем да изпитаме чувството на облекчение, ако сме изморени; може да се появи желание да седнем, ако дълго сме стоели прави; може да ни заинтригува формата и дизайнът като необходима мебел за дома, но в никакъв случай тази дума не би събудила изключително вълнение, стремежи, вдъхновение или някакви други, по-силни чувства. Тази дума ни е необходима за обикновения ни начин на живот, но тя няма  съществено значение за определена промяна в духовния живот. Друго е отношението към думата-добродетел „себепознание”. Когато говорим за себепознание, ние го свързваме със себеуважението, с интереса към психологията и философията, събужда се желанието за повече знания и така се заражда импулсът за просветеност. 

Какво заключение можем да направим от тази малка справка? За да си отговорим на въпроса за енергийното въздействие на всяка от думите, трябва да направим равносметка коя от тях е станала причина за повече и то разумни действия. Когато чуваме думата „стол”, единственото най-съществено действие е да отидем и да седнем. Но когато чуем „себепознание”, у нас възниква интерес към конкретни действия, свързани с вдъхновението, със себеуважението, с усвояване на знания, т.е. действия, които предизвикват пряка работа с живия опит от реалността, в която живеем, което пък от своя страна поражда нови действия, свързани с опознаването на света около нас. Ето какъв силен енергиен заряд има само в една единствена дума-добродетел!  Затова при тези думи говорим за многопластово знание и го наричаме благородно – благородно знание. Придобиването на умения за работа с добродетелите изисква преди всичко осъзната необходимост от техните знания. Там, където липсва личният интерес, не може нищо да се получи – било по отношение на добродетелите или на каквото и да било друго нещо. Затова Ние препоръчваме първо да се разсъждава и да се разговаря на тема добродетели.  Това означава да се придобие първоначална най-обща култура за тяхното значение в човешкия живот. След това може да се тръгне и към прякото усвояване на знанията. Добродетелите са много, но пет от тях включват в себе си многоликото познание за съществените неща от живота. Този, който се запознае с тях и съумее да възприеме тяхната мъдрост, ще може да постигне съществена промяна в своето съзнание – дотолкова, че да бъде добродетелен човек

ПЕТТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ

Благоразумие,  Благородство,   Добродушие,  Достойнство,  Човеколюбие

Всяка от тези добродетели изисква, но и дава. Да видим първо какво е изискването. Общото изискване е желание за пълноценен живот. Първото и задължително условие, за да се случи нещо с нас или около нас, е да има желание. Без желание нищо не се постига. Когато то е разумно сложено в съзнанието, може да създаде съвсем ново и конкретно отношение към самите нас и към всичко останало. На осъзнатото желание дължим импулса, стремежа, успехите. Щом говорим за пълноценен живот, трябва да сме наясно, че той включва всичките добродетели не като знанието, което ще ни направи разговорливи и сладкодумни на тема „Добродетели”, а като поведението, което ще определя начина ни на живот като добродетелни хора.

Това, което ни дават петте добродетели, е Мъдрост и Любов, което ще рече емоционално-умствена уравновесеност, а тя не би могла да се постигне без синхрон между мислите и чувствата. Или това е изискването за кохерентност, заложено в Интегралния принцип за създаване на цялостен завършен модел на познанието за добродетелите. В случая трябва да си обясним, че зад мислите и чувствата стоят мозъкът и сърцето. Знаем, че човешкият организъм е генератор на електромагнитна енергия, като основните органи, които имат съществен принос за обема и  активността на биоенергийната система,  са  сърцето и мозъкът. Ако те не работят в синхрон или пък работят недостатъчно ефективно, човешкото здраве е в опасност. За да не се получават неблагоприятни състояния, човешкият ум трябва да ръководи дейността. За да работи правилно, той може да бъде подпомогнат от добродетелите. Вече знаем, че тяхната енергийна стойност носи силен положителен заряд. Опознати от ума, добродетелите вливат в съзнанието незаменимата, съграждаща сила на благоразумието и благородството, които, използвани с достойнство, подхранват добродушието и човеколюбието и създават духовно-нравствената същност на човешката личност. Така стигаме до съществения момент от превъплъщаването в живота на новозаветната мъдрост – облагородяване на съзнанието. Благородното съзнание, което се „храни” със светли чувства, стабилизира електромагнитното поле на сърцето. „Високото ниво на кохерентност на мозъчните вълни определено влияе на електрическата активност на сърцето, така че потоците на енергия от двата органа се синхронизират сами по себе си и оттам по цялото тяло. Това носи огромна полза за здравето на  сърцето.” * Ние без колебание ще прибавим: за здравето на целия организъм.

* Дийпак Чопра “Изцелението”.

И още нещо, което не трябва никога да се забравя – връзката на петте добродетели с истината. Тя поставя пред нас изискването за обективна оценка на реалността, в която живеем, поставя с нова сила и необходимостта от просветеност. Знаещият, просветеният човек живее с разбиране. Той не се оставя на илюзиите да го водят и има ясно изграден критерий за собственото си достойнство и своето място в живота.

       ПО-КОНКРЕТНО ОПОЗНАВАНЕ НА ПЕТТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ

Петте добродетели са представени в книгата „Посланието на добродетелите” в темата „За необходимостта от добродетели”. Сега ще припомним записаното там, защото това е необходимо за изясняване на  възможностите за работа с тях, но към вече познатото ще прибавим информацията за идеограмната и семантичната стойност на всяка от петте думи-добродетели. Всъщност това са принципни правила, които подпомагат усвояването на конкретното знание.

Благоразумие – то определя съдържанието на човешките взаимоотношения като градивни елементи на културата на поведението, като градивни елементи на новата духовна култура. То създава условията и изгражда възможностите за ново качество на взаимодействията, но преди всичко то допринася за създаване на чисто мисловно поле. Чрез изнасяне в пространството на  чисти и доброжелателни мисли се подобрява качеството на психоенергията, която допълва енергийния фон на планетата.

Нека направим анализ на думата-добродетел „Благоразумие”, като използваме идеограмата  на включените в нея графеми и бустрафедона* за разчитането на думата, за да стигнем до необходимия извод за дълбочината на нейното значение. Като разглеждаме така детайлно думата, разбираме, че благоразумието е активно действаща древна субстанция, целеустремено насочена към човека. В конкретния случай  древната субстанция е представеният на енергийно ниво Творчески принцип. В него е заложена идеята за разумност в мислите и действията. Думата настойчиво подканва към активност, за дълбочинно усвояване на информацията. Понятието, вложено в тази добродетел, е „нравственост”. Свойството, което има тя, е „обективност”, т.е. помага на този, който притежава благоразумие, да бъде обективен, затова принципът, правилото, от което се ръководи разумният човек в своя живот, е справедливостта. Благоразумието е част от Мъдростта. Че това е така се вижда от изискването, което поставя пред нас тази добродетел, за да можем да я усвоим. Да усвоим благоразумието, така че то да стане нашият начин на живот, означава да притежаваме качества като воля, последователност и добронамереност. Това са трите опорни точки, които могат да послужат на всеки човек в усвояването не само на тази добродетел, но и на всички останали. Като приоритет, обаче, за благоразумието трябва да се има предвид овладяването на търпението и смирението, защото търпението се свързва с волеизявата (не можеш да използваш волята си, ако не си търпелив), а смирението се свързва с разумност – ако съумееш да се смириш, значи си съумял да намериш разумното обяснение или решение.

Благородство – това е качество на душата, което ще рече, че за да се прояви то, участие трябва да вземе изначалната човешка същност. Благородният човек притежава силата на ума, нежността на душата и любовта на сърцето. Съчетани в едно, те постигат чистотата на човешките отношения, които са подчинени на справедливостта и мъдростта. Благородният човек служи на истината и на любовта еднакво отговорно. Той никога не се подвежда от пристрастия и компромиси.

По същия начин – с помощта на идеограмната и семантичната стойност, ще разгледаме и тази дума. От нестандартния прочит разбираме, че благородството е качество, което работи изключително на ниво съзнание. За по-конкретно определение можем да кажем: Божествен принцип, който се проявява на ниво съзнание. Тук,  на енергийно ниво, работи Божествената  Любов. Тя се различава от човешката по дълбочината на проявеното чувство. То завладява не само сърцето, но и ума. Благородството никога не се проявява като емоционално състояние. При него винаги има и разумност. Понятието, вложено в тази добродетел, е „Божественост”. Нейното свойство е да подхранва връзката с Божествения свят, а правилото, което действа  в живота чрез благородството, изисква създаването на нравствен идеал. Затова, за да можем да усвоим знанието, което носи тази добродетел, трябва да имаме вяра в Доброто. Не наивната, сляпа вяра, която позволява на недобросъвестни хора да използват нашето добродушие, а вярата, която се крепи на познанието от живота. Ще уточним и тук: познанието е резултат от разумните изводи, извлечени от живия опит. Затова нищо не трябва да се прави механично или просто защото някой е поискал от нас това. Всичко, което вършим, и начинът, по който общуваме с другите, трябва да бъдат за нас средството, чрез което да се учим. Наблюдателност, съобразителност и способност да сравняваме фактите трябва да ни научат да анализираме условията, в които живеем,  а това ще ни помогне да събираме познание. Знанието е сила, познанието – увереност. На тази основа благородството работи най-добре.

Добродушие – това качество подсказва наличието на добра воля за отстъпчивост и толерантност. Добродушният човек обича – обича себе си, обича ближните си, обича и Природата. Добродушието е пръв помощник на сговорчивостта и дружелюбието. Добродушието създава условия за здравословен живот, защото  изключва омразата и ненавистта от човешкия характер.

Добродушието може да бъде объркано с малодушието. Като малодушие то се проявява винаги, когато човек изразява безпринципното си съгласие и неумението да докаже стойността на собствената си позиция или изобщо да отстоява позиция.. Добродушието се проявява истински тогава, когато човек съумее със силата на своя характер да покаже  благоразположение към другите, т.е. да ги дарява с внимание, уважение и зачитане на техните интереси, без да обезличава собственото си  присъствие. Добродушният човек има силен характер, защото чрез качествата на добродетелите той постига твърдост.

Когато разглеждаме идеограмната и семантичната стойност на думата „добродушие”, не може да не ни направи впечатление дълбочината и конкретната насоченост на вложеното чувство. На енергийно ниво то се проявява като благост или това ще рече – тихата, светла радост от общуването с хората и Природата. Добродушието внася светлина в човешкия ум, защото привлича светли мисли, което означава, че в този случай така се проявява Законът за резонанса.

В тази дума има и един знак за повишено внимание – това е буквата „ш”. Идеограмата на този графичен знак подсказва, че непросветеният човек може да обърка добродушието с малодушието. Затова винаги трябва да се помни, че добродушният човек се различава от малодушния по ясно изразеното си достойнство и способността  да защити своята позиция с необходимото уважение към другото мнение.

Като понятие добродушието се свързва с добронамереността, т.е. всяко действие и всяка мисъл тръгват с добро намерение, затова  добродушието има свойството да приобщава, а това помага за изграждането на принципа на уважението. Подходът на уважение към всеки друг и всяко нещо се превръща в правило, т.е. става начин на живот.

Достойнство – като добродетел това качество се явява задължителен елемент от културата на човешкото поведение. Никой никога не би постигнал правилни взаимоотношения, ако не взема предвид достойнството. Достойнството – това е основният критерий, който използва съзнанието, за да формира поведение. Не можеш обаче да имаш критерий, ако не си изградил ценностната си система. Така, че само този човек, който е успял да постигне пълноценна връзка с добродетелите и знае как да ги използва , може да има съответния критерий за собствено достойнство. Не е възможно без качества като благоразумие, благородство, честност да говориш за собствено достойнство. Лишеният от добродетелна основа на своя характер не може да има достойнство, защото той винаги ще постъпва безпринципно и неуравновесено. Той не познава моралната отговорност, защото няма чувство за дълг към себе си, към обществото,  към Бога.

Думата „достойнство” има  ясно изразена идеограмна и семантична стойност като силно концентрирано чувство. Неговата сила се определя от способността му да владее съзнанието, а така се получава връзка на всяко действие и мисъл с моралната отговорност. Притежателят на чувството за достойнство никога не променя поведението си. Той винаги се отнася с любов и уважение както към себе си, така и към другите. Като понятие то означава човешка гордост, има свойството да запазва честта, изгражда  като правило самоуважението и е част, елемент от мъдростта.

Човеколюбие – това е същността на човешкото разбиране за отношението на човека към сътвореното от Бога. В зависимост от това в каква степен се проявява това разбиране може да се постигне извисяване или занижаване, дори унищожаване на добронамерените човешки взаимоотношения. Там, където се проявява човеколюбието, съществуват отношения на равноправие и справедливост. Човеколюбието е резултат от високо осъзнатата роля, чрез която Божият Дух присъства в живота на хората. Човеколюбието доказва наличието на пряка връзка между Човешкото и Висшето Съзнание.

Интересно и сложно е разчитането на идеограмната и семантичната стойност на тази дума. В нея е въплътена сила от първичната енергия на Сътворението. Любовта на Твореца се проявява в тази дума-добродетел на енергийно ниво  като изначалната живототворяща енергия. Тук се обяснява, че тя е дълбоко съхранено чувство, което има способността продължително да въздейства върху човешкото съзнание с чисто благородни подбуди. Като понятие тази дума се свързва с благоразположението, свойството й е да дава живот на благостта,  а добротворчеството е правилото, което непосредствено произтича от човеколюбието.

Представените тук пет добродетели изграждат смисъла и съдържанието на основните направления, залегнали в Учението на Бялото братство: Любов, Мъдрост и Истина. Чрез знанието, вложено в тях, се проявява Мъдростта, Любовта и Истината на Замисъла за Великото Сътворение. Петте добродетели определят съдържанието и смисъла на творческото начало и насочват човешката еволюция към духовно-нравствено усъвършенстване. То може да се постигне като качествена промяна на човешкото съзнание в хода на работата с добродетелите. Затова самата работа с добродетелите е училище, изключителна ШКОЛА ЗА ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ. Като помощно средство в работата с добродетелите  успешно може да се използва практико-приложният метод за усвояването на техните знания.

Седмична програма за работа с петте добродетели*

понеделник

Работа с добродетелта “ Благоразумие”.

 Формула:” Аз съм спокоен и уравновесен човек” Повтаря се на ум през целия ден във всеки удобен момент.

Сутринта, на обед и вечерта отделете по три минути, в които да си казвате:”Аз обичам живота, обичам, себе си, обичам хората и нищо не може да ме разгневи”. Тези думи трябва да са придружени с чувството на благост и радост от живота.

През деня носете светлосиня дреха, шал или кърпа. Използвайте минутите за почивка и визуализирайте в съзнанието си синия цвят като ефирна нежна мъгла, която ви обгръща. Трябва да  усетите спокойствие в целият си организъм. Това е усещането, което носи благоразумието -  спокойствие и уравновесеност. Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Благоразумие”.

вторник

Работа с добродетелта “Благородство”.

Формула:” Силата на Божията любов е сила на моята душа” Повтаря се на ум през целия ден във всеки удобен момент.

Сутрин, обед и вечер отделете по три минути, в които да си казвате:”Божията мъдрост изпълва моето съзнание”.

През деня носете светло жълта дреха, шал или кърпа. В минутите за почивка визуализирайте светло жълти лъчи, които ви обливат като душ. Вие се къпете в тази светлина и чувствате радост от живота. Владее ви желанието да творите добро. Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Благородство”.

сряда

Работа с добродетелта “Добродушие”.

Формула:” Добрата душа носи радост за света” Повтаря се на ум през деня във всеки удобен момент. 

Сутрин, обед и вечер отделете по три минути, в които да си казвате:” С доброта и разумност градя живота си”

През деня носете дреха, шал или кърпа в светло зелен цвят. В минутите за почивка визуализирайте светлозелени лъчи, които се вливат в очите ви и вие се изпълвате от чувството за жизнерадост. В ума ви са пожелания за добруване на всички хора. Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Добродушие”.

четвъртък

Работа с добродетелта “Достойнство”.

Формула:”С вяра в собствените сили” Повтаря се на ум през целия ден във всеки удобен момент.

Сутрин, обед и вечер отделете по три минути, в които да си казвате:”Вярата в собствените ми сили, е вяра в Божественото у мен”.

През деня носете дреха, шал или кърпа във виолетов цвят. В минутите за почивка визуализирайте поток от виолетова светлина , от който гребете с пълни шепи и обливате лицето си. Усещате как увереност обзема съзнанието ви. Владее ви мисълта за чиста, човешка гордост от това, което сте. Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Достойнство”.

петък

Работа с добродетелта “Човеколюбие”.

Формула:”Всички хора са мои братя и сестри”  Повтаря се на ум през целия ден във всеки удобен момент.

Сутрин, обед и вечер отделете по три минути, в които да си казвате “С благост и обич е богато сърцето ми”.

През деня носете, дреха, шал или кърпа в розов цвят. В минутите за почивка визуализирайте розова светлина. Нека тя да изпълва пространството около вас, а въздуха, който дишате да има розов цвят. Усещате, че благост се разлива по цялото ви тяло. Изпитвате нежно чувство на обич към всичко живо.Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Човеколюбие”.

събота

Ден за размишление. Необходимо е да се разсъждава за връзката между добродетелите и чувствата, които те предизвикват.  Петте добродетели се свързват предимно с чувството на благост, жизнерадост, увереност, спокойствие. Постарайте се в удобно за вас време да визуализирате някои от тях. Представете си дъгата, и с благо, радостно чувство мислете за нея, защото в нея като в букет се съдържат цветовете на петте добродетели. Добре е, ако до края на деня сте имали възможност да помислите за всеки от тях и  сте преживели чувството, което носят те.

неделя

Ден за самонаблюдение. Желателно е да не мислите специално за упражненията, които сте имали през седмицата, но на всяка цена трябва да наблюдавате себе си. Потърсете през деня възможност да проявите в подходящия момент всяка от петте добродетели. Това е ден за приложение на усвоеното през седмицата. Той слага началото на добродетелното отношение към хората и природата, което ще ви съпътства през целия ви живот.

--------------------------------------------------------- 

* В тази програма използването на цветовете и съответно свързаните с тях добродетели се различава от предвиденото в Завета на цветните лъчи на светлината. Единствено за любовта и тук и там има една препоръка – розовия цвят и петъчния ден.

В Завета на цветните лъчи, Учителя работи с планетите и съответно с Космическата енергия. Там е вложено Божието Слово, “словото от книгата Господня”. Такъв текст има силата да въздейства върху съзнанието като го свързва със Светлите същества от Йерархията на Светлината. Енергията, която произтича от тази връзка е много силна и затова със “Завета” могат и трябва да работят само онези хора, които са в състояние да оползотворят дадената им енергия, т.е. хората с човеколюбиви и благородни души.

 В Седмичната програма за работа с добродетелите е пълна връзката само за Любовта. Само там е дадена възможност за пряко общуване със Светлите Същества от Йерархията на Светлината. Целта на Седмичната програма е във всеки друг ден да се работи самостоятелно и чрез личните си умствени способности и умения, със силата на своето лично желание и последователност, човек да развие у себе си качествата характерни за добродетелите, с които иска да работи. Този, който не е придобил съответните качества не може да оползотвори енергията, която се получава от връзката с Божието Слово, както е при “Завета”. Учителя казва за стиховете от “Завета”: ”… когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха.” Седмичната програма служи за утвърждаване в  съзнанието на конкретни качества, които да послужат за изграждането на добродетели. Едва след като сте ги създали (независимо по какъв път) ще можете ползотворно да работите със  “Завета на цветните лъчи на светлината” и с негова помощ ще постигате нови, възвишени  състояния на Духа.

ПРАКТИКО-ПРИЛОЖЕН МЕТОД ЗА УСВОЯВАНЕ НА БЛАГОРОДНОТО ЗНАНИЕ

Това е преди всичко работа с мисълта за създаване на принципни правила в използването на знанията. За да се употребява правилно  мисълта, е необходимо да се живее и работи в чисто и светло помещение. Това е задължително условие! Личната хигиена също е част от задължителното условие. Храненето трябва да бъде умерено, без преяждане  и с преобладаващо присъствие на плодове и зеленчуци.

І практическо упражнение. Въображение

Непосредствено след събуждане, още в леглото, визуализация на изгрева на Слънцето. Представяте си, че сте стъпили боси върху мека зелена трева.  Вас ви облива жизнената енергия на изгряващото Слънце. Вие се наслаждавате на  свежестта и красотата, които ви заобикалят и пожелавате: „Нека денят ми да е изпълнен с жизнерадост  и доброта!”

Както забелязвате,  във всичко, до което се докосвате в тази визуализация, присъства светлината. И това не е случайно, защото светлината е в основата на явленията в природата и състоянията на душата ни, на съзнанието ни. Не само Слънцето, но и мисълта за жизнерадост и доброта също носят светлина, те са изпълнени със светлина! Така още в началото на деня поставяме основата за  добронамереното отношение към всичко, което ще вършим през деня.

ІІ практическо упражнение. Внушение

На излизане от дома, преди да отворите вратата, изправете се и си кажете: „Нека там, където отивам, с добро да ме посрещнат хората,  с добро и аз да им се отплатя.”

С това пожелание привличаме  към  себе си съзидателната, чиста енергия  на Великите светли същества, които ни помагат в изпълнението на това, което сме замислили за  деня. И още нещо: така ще трябва да сложим в ума си петте добродетели. Те трябва да бъдат с нас във всяка наша мисъл и действие, иначе ще попречим на пожеланието да се осъществи.

ІІІ практическо упражнение. Самоанализ

В края на деня, след като е приключил работният ден, в удобно за вас време останете сами и си отговорете на въпроса: „Днес бях ли по- добър от вчера?” Така, като задавате този въпрос, трябва да се постараете да си дадете сметка не само как сте се представили пред хората, на работното си място и сред приятелите, но преди всичко пред себе си. Пред себе си – това означава да сте наясно какво и защо сте правили, почувствали ли сте радост и удовлетворение от стореното  и съумели ли сте да благодарите  за това, което сте получили.  Критерий за правилен отговор може да ви бъде първото чувство, което ще ви посети, след като сте задали въпроса.

И един  съвет: Никога не заспивайте с огорчението и злобата от деня, ако все пак сте ги допуснали до себе си. Бъдете благодарни на всичко, което сте срещнали, на всичко, което сте чули и видели, защото това е вашият живот. Поискайте да го изживеете с радост!

* * *

Другите възможности за работа с добродетелите се свързват с умението да  наблюдаваш, да сравняваш и да анализираш.

Наблюдателност е необходима винаги, когато човек общува в семейството, в колектива, в обществото, но изключително необходима е тя и за общуването с Природата. Първо да поразсъждаваме върху думата „наблюдателност”. Какво означава човек да е наблюдателен?  Да наблюдаваш, не означава да следиш другите, а да държиш будно вниманието си за начина,  по който те общуват, за особеностите на тяхното поведение. Наблюдателният човек не е любопитният човек. Да си наблюдателен, означава да имаш дискретен поглед върху другия, за да можеш да си направиш съответното заключение или съответния извод. И те трябва да са обективни, затова се изисква чистосърдечно отношение към живота. Наблюдателният човек  умее да разсъждава, той се учи да разсъждава, точно защото е наблюдателен. Но  за да бъде ефективна наблюдателността, се изисква бърза мисъл и съобразителност. Без съобразителност и бърза мисъл не може да се очаква резултат, т.е. няма наблюдателност. Всички гледат, но не всеки вижда. Това се получава в крайна сметка.

Ползата от наблюдателността идва тогава, когато човек иска да се учи. Наблюдателният човек може да се научи как трябва да постъпва и как не трябва да постъпва, ако внимателно наблюдава другите и съотнася тяхното поведение към своето. А от Природата може да се научи много: цветята, дърветата и храстите, реките и изворите, небето с облаците, със звездите и Луната, Слънцето – всичко това ни говори и щедро раздава своята мъдрост. Затова наблюдателният човек изгражда  добродетелта „благоразумие” и съответно създаденото благоразумие помага на наблюдателния човек да придобива познание.

Много тънък усет е необходим за разумна работа със сравнението. Малодушният човек никога не би могъл да го използва правилно. Да умееш да сравняваш, означава да имаш силата и трезвостта за правилна оценка и самооценка. Този, който се сравнява с другите, трябва да знае защо го прави. Защо се сравняваш с по-красивия от теб, а с по-умния или с по-богатия? Какво искаш да разбереш чрез това сравнение? Ако е, само за да се утешиш, че и другият не е по-добре от теб, или за да дадеш живот на ревността и завистта, то по-добре изобщо не се захващай! Доброто умение да сравняваш нещата от живота и чрез тях себе си с останалите може да ти даде правилен отговор за твоето място в обществото, може да ти помогне да отстраниш някоя твоя слабост, може да ти помага винаги, когато ти е необходимо ново знание, най-вече по отношение на себепознанието.

За да работиш добре със сравнението, трябва да се стремиш към добродетелта „Благородство”. Благородният човек никога не изкривява фактите и самата действителност и това му помага да постигне обективна оценка, т.е. помага му да живее с истината. Когато използваш сравнението, в ума ти да е мисълта за благородния подход.

Много тънка е границата между  изискванията за правилни умения за работа с наблюдателността, сравнението и особено между сравнението и анализа. Човек, който подлага на анализ собственото си поведение и поведението на другите, разсъждава. Това е много положително качество, защото не всички хора разсъждават. Но тук, особено когато говорим за анализ на поведението на другите, трябва да сме много внимателни. Точно тук възниква въпросът от чисто морално естество - доколко имаме право да анализираме другите и как го правим. Един е отговорът – чистосърдечно. Този, който анализира другите, трябва да притежава добродетелта „Човеколюбие” и способността за обективна оценка на всичко, което чува и вижда, на всичко, до което се докосва.

Анализът на поведението на хората, с които общуваме, трябва да бъде безпристрастна, строго конкретна бележка, която умът добронамерено прави като свой извод, като извод за себе си, за да не допуска грешките на другите  или за да се възползва от техния опит и постижения. Това означава, че  истински, стойностен анализ може да си позволи да прави само този, който има изграден критерий за културата на общуване, но преди всичко този, който има свое усещане за ценностната система, която определя духовно-нравствения облик на човешката личност.

Предимно се препоръчва да не се интересуваме от другите и да не ги обсъждаме; и това е много правилна препоръка за този, който би надникнал в съседния двор от любопитство, завист или ревност.

Да анализираш поведението на другия, не означава да започнеш да го поучаваш, веднага след като установиш някакъв пропуск в неговия характер. Защото това ще бъде твоята чисто субективна оценка. В случая е добре да се постараеш да му покажеш със собственото си поведение правилната постъпка и ако той е дорасъл да разбере какво му показваш, ще се поправи. Ако пък твоят жест остане незабелязан или пренебрегнат, това означава, че и да говориш, и да убеждаваш, ще бъде безполезно. Такъв човек не иска да  учи житейските уроци и по тази причина те остават  непонятни за него. Той ще повтаря грешките си и винаги ще търси причината вън от себе си.

 Този, който има желание да се учи, ще развива у себе си способността на ума да сравнява и анализира. Така чрез живия опит той ще израства. Умението да използваш живия опит за своето развитие е златно правило за човешкия напредък.

 “… И моля се щото вашата любов все повече да изобилва чрез познание и разбиране на всичко.”

                                                                                     ап. Павел

Повече от всякога човечеството се нуждае от нова духовна култура. Тя трябва да бъде създадена върху основата на онези добродетели, които хората познават, но за съжаление много повърхностно и най-важното – неосъзнато. Всеизвестни са изискванията към всеки човек да бъде справедлив, честен, милосърден, да обича ближните си, да не унищожава природата, но те се възприемат като изтъркано, старо клише, като остарели, излезли от употреба правила. Тяхната стойност отдавна е девалвирала поради пренебрежението, с което се отнасят хората към тях. Точно затова трябва да се направи възможното, за да се възприемат всеизвестните правила като нови творчески инициативи, които ще сложат основата за промяна в съзнанието. Само съзнателно възприетите промени могат да донесат желания резултат. Това е един пореден, страхувам се да го кажа, но ще уточня -– отчаян опит, да се стигне до съзнанието на хората със средствата на добрия тон, със силата и мъдростта на любящото Божествено слово. Става дума за използването на добродетелите като основен фактор за промяна в човешкото съзнание. Добродетелите са онова забравено, заровено в бунището на човешката немарливост богатство, което трябва да бъде извадено и много добре почистено, за да влезе в употреба. Това е повече от наложително, защото започва нов етап в космическата еволюция, предвиден в Програмата за развитие на космическата духовна структура на Съществуването. Това ще рече          - активен период на развитие на Вселената със средствата и възможностите на енергийните взаимозависимости на Идеята, Мисълта и Действието, които са внедрени в духовното пространство с основната цел да преобразят света. Светът не като тясно възприемано понятие за живот на планетата Земя, а като съществуващо, изявено творческо присъствие на Божествената идея за живот. Той трябва да бъде проявен в рамките на съзнателното отношение към всичко заобикалящо. Но за да се постигне съзнателно отношение, трябва да има разбиране, което от своя страна означава правилно възприето и пълноценно асимилирано знание за живота. Живот е всичко, което виждаме, чуваме, усещаме, всичко, което носи някакви чувства или мисли; всяко действие е живот, всяка въздишка, колкото и плаха да е тя е живот, всеки поглед е живот, небето, водата, въздухът - и те са живот, защото се изявяват чрез внедрената в тях Божествена енергия. Ето това трябва да бъде осъзнато: голямата необходимост да се даде възможност на Божествената енергия да твори. Засега човечеството не използва правилно този творчески потенциал. Стига се до непохватни словотворчески, наречени “научни” изяви на много претенденти за високо образование и висок интелект, но в същото време остава на последен план грижата за живот на добродетелите. А те са основата, от която извира силата на мъдрото съществуване. Не просто съществуване за натрупване на количество, а качествено сътворени мисли и действия, които могат и трябва да бъдат образец за човешкото поведение.

         Да познае човечеството добродетелите! Това е повик, отправен от всички Висши Светли Същества към хората. И затова идва и конкретната помощ: създаване на  интегрална система за нова духовна култура. Това е необходимост, която може да стане факт, само ако хората пожелаят да използват тази система. Ние – Учителите от Школата на Христос, Които изпълняваме Научно-образователната програма на тази Школа - даваме знанията, а вие, хората, решавате. Всеки човек поотделно ще трябва да прецени доколко той е важен и съществен елемент от изпълнението на тази програма. Нищо не може да се случи, ако няма желание от страна на всеки човек за промяна в живота му. Ние предлагаме идеята, вие ще прецените доколко ще я  използвате, но крайният резултат засяга колкото нас, толкова повече и вас. Знанията, които трябва да бъдат усвоени, ще дадат тласък в развитието на човешкото съзнание в посока на неговото облагородяване. То ще трябва да приеме съществуването на Божествената енергия като съдбовен елемент на своето развитие, защото така ще се реши голямата дилема за оцеляването на Сътвореното. В конкретен смисъл това означава съществуване и живот на планетата Земя. С възприемането на добродетелите  като основа на човешкото поведение ще бъде спасена от разрушения планетата, ще бъде спасен и Homo Sapiens като форма на живот, защото само чрез тях Божествената енергия се изявява пълноценно.

Да се научи човек да работи с добродетелите се изисква от негова страна първо желание да постигне промяна в съзнанието си и най-вече промяна в своя начин на живот. В какво се изразява промяната?

         Първото доказателство, че си постигнал промяна в своето съзнание, е мисълта за ближния. Ако ти чувстваш в себе си тревога за хората, които познаваш, ако искаш те да живеят добре, независимо че ти имаш проблеми, ако искаш те да имат, независимо че ти нямаш – всички тези доброжелателни мисли по отношение на другите хора показват начало на пробуждане, което може да те подтикне да развиваш у себе си благородство. Това обаче е само началото. За да заживее благородството у тебе, ще трябва да възпиташ у себе си чувството за  справедливост. Това се постига много трудно, но е абсолютно необходимо, за да има правилни човешки взаимоотношения. Винаги и навсякъде справедливият човек постъпва в синхрон с Божествените закони. Защото справедливостта е Божествена истина. Тя е всичко онова, което може да  даде живот на истината.

КАК ДА РАБОТИМ С ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

         С какво трябва да се отличава новата духовна култура от сега съществуващата? Преди всичко с напълно осъзнатата потребност от пълноценно използване на знанията, придобити по духовен път, от превръщането на тези знания в начин на живот. Тук могат да помогнат добродетелите като средство за създаване на здрава нравствена основа на човешката култура. Сега те не се използват правилно, дори има в голяма степен подценяване и в резултат на това непознаване на възможностите, чрез които те могат да влияят за формиране на човешките взаимоотношения. Всичко, което човешкото съзнание е възприело като благородство, като смирение, достойнство, любов, правда – всичко това трябва да има и своята чисто практическа стойност. Това изисква човешкият ум правилно да подреди приоритетите за работа с добродетелите.

         Първият приоритет, първата необходимост е още в детска възраст, в процеса на израстване и съзряване детето, а по-късно юношата да бъдат запознавани с добродетелите като понятия и като елементи, които формират човешкото поведение и създават културата на човешките взаимоотношения. Тук най-съществено  значение има умелият педагогически подход.

         Вторият приоритет е свързан с умението да се работи съзнателно с тези понятия. Това означава целенасочен процес на осъзнаване съобразно възрастовите особености: веднъж запознат, например, с понятието благородство, всеки човек да знае какви измерения има то в неговия живот; в каква степен това понятие може да промени неговия начин на мислене; в каква степен и по какъв начин го свързва това понятие или което и да било друго с останалия свят.        

         Третият приоритет изисква разумна преценка по отношение на правата и задълженията, които получава този, който възприема съответното понятие като правило в своето поведение, и още по-добре - като начин на мислене; яснота трябва да има по отношение на изискванията, които поставят добродетелите; яснота и  по отношение на облагите или загубите,  които биха се явили в присъствието или отсъствието на съответната добродетел.

         Четвъртият съществено важен приоритет в работата с добродетелите е да се прецени с какво тези добродетели, които искаме да използваме, ще променят нашия характер и оттам как ще повлияят на авторитета ни в семейството, в обществото, могат ли и в каква степен биха могли да променят човешката ни гордост, ще  променят ли нашето  достойнство и в крайна сметка ще допринесат ли за промяна в нашето съзнание, така че те да останат като трайна, и още по добре - като неотменна част от нашето поведение.

         Петият, най-важен приоритет в работата с добродетелите е тяхното възприемане като необходимостта, чрез която душата може да изяви Божественото в себе си, да изяви онези положителни черти и качества, с които се характеризира и идентифицира Божественото начало в човешката душа. Това е завършената, най-зрялата, съвършената част от работата с добродетелите. Тя създава чистата радост от просветлението за големите благодати, които носи  хармонично изградената връзка с природните закони.

         И какво обобщение можем да направим сега? Необходимо е да познаваме добродетелите още от ранна детска възраст и да можем да преценяваме в съответствие с възрастта си  какво значение има за нас тяхната употреба или, за да бъдем точни, ще кажем, че това означава да живеем с благородно  съзнание. Още една голяма необходимост е  да постигнем съзнателност по отношение на знанията за добродетелите; и ще я постигнем, ако потърсим тяхното място в нашия живот, ако потърсим връзката между тяхното присъствие в нашето съзнание и взаимността, която трябва да изградим между нас и останалия свят. Тогава ще стигнем до осъзнаването за присъствието на Божественото творческо начало в човешката душа и ще я отворим за живот чрез любовта – съзидателната творческа сила на Божественото начало.

ПОСЛАНИЕТО НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

         Всяка дума, която според своето значение може да бъде определена като добродетел, носи свое конкретно послание. То е свързано със семантиката на думата, с нейното смислово значение.

         Думите, чието значение  обяснява наличието или необходимостта от наличие на определени качества, винаги изискват от човешкия ум повече внимание. То се изразява в старателното разглеждане на връзката между дошлата при човека дума и неговото лично отношение към това, което му говори тя. Така например,  думата “търпение”  по своя смисъл означава вид добродетел. Качество, което в голяма степен изисква от хората да проявят и други свои качества, за да може първото да влезе в сила. Не може да покажеш търпение, ако нямаш воля или, най-малкото, ако нямаш добронамереност спрямо другия, или ако ти липсва благост, още повече любов. Така че, ако трябва да бъдем внимателни в отделния случай, това ще изисква да преценим кое от последващите качества и в каква степен ще трябва да използваме, за да проявим търпение. Посланието, което носи думата “търпение”,  може да бъде изказано така: прояви своята благост, своята воля и любов и ти ще разбереш колко велика е силата на търпението; ще разбереш, че то може да те възнагради с неоценими за теб възможности за познание и себепознание.

         Посланието на добродетелите за съжаление не може да бъде записано като формула. То изисква от всеки сам да го потърси и проговаря само на този, който се е отнесъл с уважение към вложената в него Божествена мъдрост. В смисъла и съдържанието на думите, обозначаващи добродетели, има една сила, която се проявява като благороден съвет към този, който се отнесе с уважение към нея. Така например, когато казваме  думата “смирение”, ние изказваме с нея и съвет към другия да изостави възгордяването и да покаже благостта на своя характер. А какво пък ще рече “благост”? Това е съвет за всеки, който иска да общува с другите в мир и разбирателство. Благостта прави човека толерантен, подтиква го да прояви своята разумност, а чрез нея - интелигентния си подход към всичко, което го заобикаля.

         Когато говорим за послание на добродетелите, трябва да сме наясно, че говорим за онази Божествена сила на думите, която ги прави светли и чисти, която създава от тях правата мисъл на човешкия ум. Когато разговаряме или вършим каквото и да било, като сме взели съвет от добродетелите, трябва да сме сигурни, че не може да сгрешим. Тази увереност никога няма да ни напусне, ако знаем, че добродетелната основа на човешките взаимоотношения  има своя първообраз в Христовото учение. Със словата и действията Си Христос създаде примера за добродетелно отношение към другите и към Бога.

ЗА СВЕТЛИНАТА В УМА

Има една универсална формула, която обяснява същинското предназначение на добродетелите в човешкия живот. Тя гласи: светлината в ума идва от сърцето. Това означава, че когато човешкото сърце не е обременено с тежки преживявания, то ще може да излъчи онази чиста, Божествена светлина, която е призвано да носи. То е средището на духовния живот на личността, защото чрез него чувствата получават живот. Чрез сърцето човек дава живот както на своята биологична структура, така и на духовния си двойник. То има способността да работи както с енергията на природата, така и с енергията на духа и точно това го прави уникалния орган, който изпълнява едната част от съществената програма за живот на човешката личност във физическия свят. Другата част от програмата изпълнява мозъкът, но неговата дейност е свързана повече с менталния свят отколкото с физическия. Така че когато говорим за емоционалния свят и неговия начин на конкретна проява на физическо ниво, трябва да отчитаме двата главни действащи фактора: мозък и сърце, а като техни еквиваленти във финия свят - чувството и мисълта. Емоционалният свят е творение на човешката природа и носи отпечатъка на съответното ниво на духовна еволюция и биологично здраве. Винаги сме казвали, че здравословното състояние на човешкия организъм е в пряка връзка с неговия духовен живот. Все още не е достигнато онова ниво на функционалност на човешкото сърце, когато независимо от общото здравословно състояние на организма то ще може да изпълнява безотказно своите задължения. Сега, когато човек преживява големи страдания, скръб или дори прекомерна радост, то реагира с крехката структура на своите миокардни клетки – те не могат да усвоят напълно енергийния товар на прекомерно силните чувства и реагират на биологично ниво, като губят своята еластичност. Това пък се отразява като различни деформации на физическо ниво.

         Това кратко обяснение беше нужно, за да поясним връзката между силата на чувствата и способността на сърцето да излъчва светлина. Но нека първо уточним за каква светлина става въпрос. Ни най-малко не би трябвало да си представяте светлина от физически порядък, т.е. чисто механично проявление на някакъв вид светлина. Светлината на сърцето, както и тази на съзнанието, има духовно естество, изключително фин строеж. Светлината на сърцето е благородното, във висша степен проявено изживяване на състоянието “любов”. Състоянието “любов” е много първично и чисто усещане за връзката с Божественото Начало на всичко сътворено. То се подхранва от вярата в доброто и непорочната връзка на чувствата с мисълта. Тя е толкова чиста и непорочна, колкото човекът е успял да съхрани в себе си добродетелите, вложени в неговата душа от Твореца в периода на неговото първозачатие. Първозачатието е духовната основа на живота, който възниква във физическия свят вече с участието на биологичните елементи за сътворение. Така че нещото, което ни кара да бъдем внимателни, когато искаме да не нараним някого, е онова чувство на любов, което е съхранило своята първичност и напира за живот. Всичко свързано с първозачатието се стреми да оцелее, така както всяко семенце във физическия свят е способно да съхранява своя енергиен заряд и да търси възможност да го прояви. По същия начин и духовните качества, вложени в душата като добродетели,  имат своя първичен импулс, необходимия енергиен заряд и съответната способност да се проявяват във физическия свят. Необходимо е обаче да не бъдат разрушавани или спъвани от чисто физическите фактори – рожба на биологичния организъм и на формите на общуване  между хората. Ето как се наложи да изтъкнем водещата роля на Ума като средство, което може да подрежда приоритетно проблемите на човешкото съществуване и когато е необходимо, да помага за тяхното разрешаване. Човешкият ум, казвали сме го и в други теми, постига своето качествено формиране в условията на физическия свят, но върху основата на своята Божествена “нематериална” структура. Става дума за изключително фина енергийна материя, чиято субстанция, потвърждаваме, има Божествен произход. Нейната способност има специалното предназначение да разработва човешките възможности в посока на опитности, които спомагат за формиране на знания в новите условия за живот. Без тази изключително добре подготвена функционалност на Ума няма умствени способности, не можем да говорим за знание, познание и още по-малко за съзнание. Това обяснява напълно колко важна е и в каква степен се оказва водеща ролята на Ума за правилното организиране на живота. Никога, обаче, не трябва да се забравя, че ако човешкият организъм не е поставен в условията на чист, здравословен живот, т.е. ако човекът живее в противоречие с природните закони, не може да разчита на правилна умствена дейност. В някаква степен, под различна форма, неговата умствена дейност ще бъде нарушена. Затова е много важно всеки човек да осъзнава доколко е подвластен на природните условия, за да се радва на добро здраве.

Защо, обаче, записахме формулата “Светлината в ума идва от сърцето”? Обяснението е много просто. Сърцето създава чувствата в тяхната първичност, а умът трансформира тяхната същност според своето разбиране. Или, ако едно сърце е затлачено от злобни чувства, ако таи в себе си омраза, то ще произвежда мрачно и затормозяващо настроение. В този случай първичният продукт, с който ще трябва да работи Умът,  е трудно смилаемата злоба. За да бъде превърната тя в светлина, ще трябва да бъдат впрегнати умствените способности, но как би могло да стане това, когато сърцето не е вложило искрицата светлинка, т.е. желанието това да се случи. В този смисъл изобщо не можем да говорим за възможности на Ума да трансформира чувството или пък да го превърне в начален тласък за нова волеизява. Щом сърцето няма в себе си искрицата желание, с която да съпроводи  мисълта, Умът не може да постигне нищо. Той остава пасивен наблюдател, защото няма какво да го ангажира. Без желание нищо, абсолютно нищо не може да се постигне, не може да се създаде, не може да се промени. Желанието, казвали сме го и друг път, стои в основата на чувствата, то е техният първоизточник. В този смисъл то е носител на искрицата светлина, която разпалва огъня на чувствата и страстите. Когато обаче говорим за добродетелите, трябва да се знае, че става дума за благородната изява на желанието като Божествена сила на творческото начало. Това е състоянието “любов”, усещането за първичната връзка с Божественото творческо Начало. В този смисъл можем да поясним, че когато добродетелите живеят в Съзнанието на човека, това означава, че неговият Ум е постигнал своето просветление в условията на сговорчиво взаимодействие между благородното желание на сърцето и умствените способности на мозъка. Така двете основни части на Програмата за живот на Духа във физическия свят ще бъдат пълноценно проявени.

ДОБРОДЕТЕЛИ И САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

            Изучаването на добродетелите от съвременните млади хора е потребност, която няма с какво да бъде заменена. Сега младите хора се занимават предимно с науки, които могат да им бъдат в полза за бизнес и печалби по не съвсем почтен начин. Това са една част от младежите, другите пък минават в един по-нисък план на духовно развитие или дори пълно отсъствие на духовни интереси. Това са крайности, които не носят нищо добро за човечеството. В този смисъл е необходимо да се потърси възможност за осъвременяване на някои понятия от  теологията и богословието, за да могат те да бъдат на равнището на интелигентност, което имат сега младите хора. По този начин добродетелите могат да бъдат припознати от младите хора като средство, чрез което те ще изявяват своите способности и умения, и дори като средство, чрез което да събират знания. Това е причината Ние да потърсим възможност за създаване на малки обяснителни бележки към някои много важни и често употребявани понятия, за да могат те да послужат като градивен материал на младата творческа личност.    

         Първото понятие, което заслужава внимание, се използва предимно от теологията и често присъства в богословските книги. То е обозначено с думата кротост. Какво означава тя?           Предимно когато срещнат текст, в който се говори за “кротост”, съвременните хора приемат написаното като препоръка за пълна пасивност - кроткият човек стои смирено или дори незаинтересувано за всичко, което се случва около него; кроткият човек не спори, той няма мнение, той е свенлив и притеснителен, не изказва своите чувства и никога не се противопоставя.

                        Как трябва да се разбира това понятие? Преди всичко като интелигентното поведение на човека, който умее да владее своите чувства. И още нещо, твърде съществено – като състояние на душата изпълнена с  човеколюбиви чувства. Оттук трябва да заключим, че кротостта е качество, чрез което се проявяват мъдростта и любовта. Сега ще обясним какви способности трябва да притежава човек, за да бъде кротък. Първо, такъв човек винаги е в състояние да си обясни спокойно и разумно причините за състоянието, в което се намира. Т.е. той е в хармония със средата, в която живее и работи. Затова не се  налага да бъде припрян или нетърпелив. Кроткият човек умее да ръководи своите мисли и чувства. Той може да запази хладнокръвие, дори и когато обстоятелствата го предизвикват. Кроткият човек винаги има толерантно поведение, той е търпелив и знае кога и как да покаже уважението си към другите. Изходната позиция на неговите действия е идеята за добротворчество. Дотук се проявява мъдростта, а любовта при кроткия човек идва от сърцето му, защото той е в състояние да обича не само хората, но и животните, растенията, той обича всичко в Природата. Така мъдростта и любовта, като основни нправления в науката за добродетелите, намират своята пълноценна изява чрез поведението на кроткия човек.

         Сега вече можем да направим заключението, че кротостта е резултат от интелигентността и възвишеността на духа. Само там, където се е събудила Божествената изначална връзка, може да се прояви в своята пълна красота това възвишено поведение.

            Смирението е друго често употребявано понятие в богословието. То също се възприема от съвременните хора като негативно качество, едва ли не като безпринципност, като нравствена слабост, която развива робски морал. Смиреният е човек, който приема и доброто, и злото еднакво равнодушно. Той е готов да носи всякакъв товар, без да си задава въпроси. Всъщност смиреният носи товара на неразбирането, което другите имат за това качество. Смирението може да бъде обяснено като кротостта, с тази разлика, че човек не може да бъде кротък, ако не е смирен. Оттук трябва да си обясним, че смирението произхожда от разумността. Там, където има правилна мисъл, където съществуват знания за човека и Природата,  ще има и смирение. Този, който има знания за човека и Природата, познава законите на природосъобразния живот. Той знае, че законите, които управляват Природата, изискват познания за същността на Творението, за естеството на процесите, които съграждат и рушат, и тъй като е грамотен, може да се съобрази с тяхната сила. Той ги приема и с познанието за тяхното енергийно взаимодействие, затова търси възможност да се хармонизира със заобикалящата го среда. Така, в зависимост от условията, в които се намира, той спокойно може да отстъпи или уравновесено да подбере приоритетното в конкретния случай.  За някои способността да отстъпиш е смирението, което обезличава. В същата колонка мнозина подреждат и умението търпеливо да изчакаш подходящия момент за действие. Всъщност така те пренебрегват онази възможност,  чрез която могат да чуят шепота на Божествения глас в душата си. Само този, който се вслушва в себе си, може да открие връзката, която  осъществяват Великите светли същества с всяка пробудила се за духовен живот душа.

         Търпение –  трудно съвременните млади хора ще възприемат това качество като добродетел. Всъщност става въпрос за пряка изява на волята и разумността. Като качества, които изграждат поведението на човека, те не могат да бъдат пренебрегнати, когато трябва да се обясни защо e необходимо да приемаме търпението като добродетел. Търпението помага на човека да бъде упорит и последователен. Търпеливият човек притежава способността да преценява кога и защо трябва да приеме определени условия и да се примири с тях. Но по-важното е, че той превръща тези условия в свой помощник и умело ги използва. Като употребява волята си, търпеливият човек работи и за себедоказването си, за отстояване на конкретна позиция; чрез търпението, в много случаи,  той работи в защита на убежденията си. И точно тук трябва да се направи съществена разлика между търпението, което се проявява като качество на личната култура, и търпението, което е резултат от вялата, безпринципна нагласа за живот, т.е. равнодушието. Безразличният човек, който живее без определени изисквания към себе си, най-често проявява равнодушие, което се възприема като търпение. Тъпото, животинско търпение е характерно за равнодушните хора, за тези, които нямат интерес към живота или нямат самочувствието да го живеят. Съзнателно наложеното търпение е благородна черта в човешкия характер, която може да използва само този, който живее с ум и воля, т.е. този,  който може да си обясни причините и последствията за нещата.

         Самоуважение – много често подминавано изискване за достоен живот. Без самоуважение не може да има достойнство, не може да има и градивно развитие на личността. Самоуважението произлиза от разбирането за Божествения произход на човешката личност. Но не е достатъчно само да знаеш, че е необходимо самоуважение, а трябва да можеш да го разпознаваш като необходимост за правилен и градивен живот. Какво трябва да разбираме под самоуважение? Преди всичко стремеж към знания за естеството на човешката природа и за връзката между човека и Бога. Изначалната връзка е първата и най-важна причина да гледаш с уважение на себе си, но за това са нужни знания и вяра. Знания, които обясняват духовната същност на човешкото същество, и вяра, че то е Божествено творение.                                

         Себепознание – това качество в човешкия характер изисква да имаш желание да се самоусъвършенстваш. Затова тук въпросът опира до вътрешната потребност от висок идеал. Там, където нещата от живота се приемат като факти от връзката на научния с духовния свят, ще се намери и обяснение за потребността от себепознание. Човешката същност е резултат от творческото развитие на Божествената мисъл във физическия свят и това е причината човек да бъде  колкото материя, толкова повече и Дух. Ето защо всеки тръгнал, по пътя на себепознанието, ще трябва да знае, че този път е дълъг и изисква максимално съсредоточаване по отношение на много науки. Човешкото същество е устроено твърде сложно и не може да бъде обяснено само със средствата на анатомията и физиологията или пък на психологията или биологията. А какво може да се направи без химията и биофизиката? Излиза, че човек трябва цял живот да учи и пак няма да му стигне времето, за да опознае своята природа. Затова е достатъчно този, който иска да получи повече знания за своята същност, да се запознае с основните правила за природосъобразен живот. Това са закони за физическото и психическо оцеляване на човешката личност. Правилата за природосъобразен живот включват като изискване грижата както за тялото, така и за духа. В този смисъл търсещият знания за себе си ще получи възможност да надникне в душата си, да се научи да разговаря с нея и да разпознава гласа на духовния си водач. Себепознанието ще го подтикне да научи и основните правила за хранене и двигателен режим, но тук дебело ще подчертаем и още една голяма потребност: себепознанието изисква да се работи и за културата на общуването. Писахме вече в “Пътят на човека”,  затова сега само ще споменем, че културата на общуване включва умението да общуваш със себе си, с хората и с Природата. Така че в хода на опознаване на себе си човек опознава и света около него. Затова себепознанието е изходна точка, отправна точка по възходящата линия на  самоусъвършенстването.

            Какво ново казахме дотук? Най-важното е всеки да знае, че новото по отношение на добродетелите е завишеното изискване за тяхното възприемане като съзнателно присъстващи качества в човешкия характер. Всяка добродетел е качество в характера, което има необходимостта да се развива. То затова е включено там – дадено е, за да послужи за изграждането на съзнание от по-висш порядък.      Добродетелите са група качества, с които си служи Божественият свят. Чрез тях Висшите същества от йерархията на Светлината работят за човешката еволюция. Това означава, че когато човек тръгне по  пътя на самоусъвършенстването, той не върви сам. С него задължително е и духовният му водач. Трябва обаче да приемем този факт като реалния подход, чрез който човечеството получава знания и се развива. Тогава, когато приписваме всичко постигнато само на себе си, ние се самозалъгваме веднъж, и - втори път - изключваме помощта, която сме получавали, омаловажаваме труда и присъствието на невидимия свят. Но за да бъде призната тази помощ, се изискват знания. Те са необходими на тези, на които не достига вяра. Този, който работи с вяра в съществуването на взаимовръзката Човек – Висш космичен разум,    получава преимуществото, което има добре настроеният  музикален инструмент. Такъв инструмент не свири фалшиво и още повече - не затруднява музиканта, който работи с него. Така човекът, който осъзнава своя произход, получава напълно достъпно Божието благословение за високо съзнателна творческа дейност на душата в рамките на един човешки живот.

            Съвременният човек в голяма степен не се обосновава на вярата – той търси знанията. Науката напредна вече твърде много, но не и достатъчно, за да бъдат обяснени съществени неща, свързани с произхода на живота на Земята и неговото развитие и опазване. За да се достигне това ниво на знания, обаче, е нужен морал. Практическият опит вече доказа колко са вредни знанията усвоени без необходимата нравствена основа. Затова трябва да се работи с добродетелите. Те трябва да бъдат извадени от пожълтелите страници на богословските книги и да бъдат разгледани от позицията на високо напредналата човешка мисъл. Това, което предлагаме тук, е опит да се събуди интересът към тях  като към средство, чрез което може да се създаде бъдещата здрава връзка между Човека и Висшите нива от йерархията на Светлината.

НОВА ПОЗИЦИЯ ЗА МОРАЛА

         Етиката като наука изисква вече от позицията на съвремието да се отговори на нейния основен проблем - за източника и основата на моралните идеи. Все още не е възприета една основна концепция, която  да е пряко свързана със структурата и организацията на човешкото общество. Тя изисква да се признае силата на Божественото творческо начало.

         Какво показва досегашната практика? Най-напред трябва да се обърне внимание на очевадния факт, че се създава, без да се твори. Творческият процес изисква съпричастност - най-малкото; изисква да се работи всеотдайно и с много любов за това, което се създава. Сега на практика се изработват проекти, пускат се в обръщение множество идеи, те се превръщат по-късно в доходоносни, прагматични програми и всичко  е в интерес на печелившата дейност. По този начин се стигна и до дехуманизираната наука. Тя е лишена от моралната основа на съзидателната човеколюбива дейност. А всъщност вече се отчитат и катастрофалните последици от отсъствието на морал в изграждането на отношението на човека към всичко заобикалящо го. В този смисъл би трябвало да се изясни що е морал, кой го определя и защо е нужен на човечеството.

         Що е морал? Отговорността да  създаваш!  - Това е отговорът. В този смисъл трябва категорично да се обясни, че мислите, чувствата и действията също са продукт, който се  създава от човека – тук, в условията на физическия свят. Те също трябва да се създават с отговорност и оттам трябва да се тръгне, за да се търси коренът и основата на морала. Излиза, че той произхожда  първо и най-напред от човешкото съзнание. В този смисъл трябва да стане ясно, че съзнанието е двигател и критерий за всичко, което се случва. То е двигател дотолкова, доколкото може да участва в създаването на всяка мисъл или действие, и критерий, доколкото може да даде оценка на собственото си поведение.

         Съзнанието е форма на съществуване на знанията, придобити от опитностите, постигнати от всички прераждания на душата. Това е най-солидната информационна “банка” за всеки човек. Оттам умът черпи информация за всичко, което му е необходимо, за да може да съществува във физическия свят. Като форма на съществуване на знанията Съзнанието има за основа опитностите,  но ако те са базата, надстройката е всяка новопостъпила информация. Тя ще се превърне в знание, ако условията, за които сме говорили в други теми, й позволят. На първо място, като категорично условие стои изискването за здраво тяло. Биоматерията, която изгражда всяка клетка от човешкия организъм, трябва да работи правилно, за да може мозъчната клетка да усвоява всички подадени й сигнали и да ги превръща в трайно знание. От съществено значение тук е добрата комуникация между Духа, Душата и Семенния атом. Но това вече са въпроси от “кухнята” на Съзнанието и те в известен смисъл са били вече коментирани в други теми. Сега най-важното, което трябва да се разбере от този абзац, е, че Съзнанието работи във физическия свят с помощта на Ума, а той   е активен когато е здрав човешкият организъм, когато мозъчните клетки работят в изправност. Това е необходимо, за да може  светлинната енергия да даде живот както на мислите, така и на действията. Сега вече можем да говорим по-подробно и за морала. Определението, което  Ние даваме за него, е: МОРАЛ Е ОТГОВОРНОСТТА ДА  СЪЗДАВАШ. Всичко тръгва оттук. Всеки, който създава каквото и да било, трябва да си отговори на въпроса защо го прави. И когато отговорът идва, за да потвърди комерсиалните подбуди, тогава  създаденото ще бъде в противоречие с изискванията за морал. Защо? Защото този, който създава с отговорност, ще направи възможно съществуването само на потребното за човешкия живот и неговата еволюция. В този смисъл за потребно трябва да се възприема само онова, което създава комфорт на тялото и Ума, за да се чувстват спокойно и удобно. Всичко друго, което приема формата на лукс, създава излишък, който води до затлачване на енергийните структури на правилната мисъл. Тя се изгражда с помощта на Съзнанието и чрез нея То придобива способността да прояви усвоеното, т.е. осъзнатото.

         Отговорността да  създаваш най-напред трябва да  бъде разгледана във връзка с “производството” на мисли. В първа част на “Езотерични записки” в специална тема беше обяснено, че мисълта идва при човека от нивата на Висшата Йерархия. Той трябва да знае, че за него остава отговорността да приеме или да отхвърли дадена мисъл. Другото, което трябва да знае човек, е и дадената му възможност вече сам да създава мисли. 

         Много повече е развита чувствителността на човека и тук той трябва да е прекомерно внимателен, защото в голяма степен за проявата на чувствата има външна причина. В едни случаи това е влиянието на обективно съществуващото, а в други  - сблъсъкът на обективното със субективното. Необходимо е още да се знае, че субективното се проявява и чрез състоянието на организма - това е много важен фактор за зараждането и проявата на определени чувства. Тяхното преминаване в емоционални действия понякога става изненадващо за самия човек. Така той може да  създаде “емоционални отпадъци” – нещо, което няма да е полезно както за него, така и за другите. Все още тук, в тази част от човешкия живот, хората не се замислят изобщо за отговорността да създават. Наличието на морал в емоционалния свят на човека е изключително сериозна и все още недостатъчно дискутирана тема. Тя трябва да се обсъжда, защото чрез силата на чувствата се акумулира и съответната психоенергия в пространството и оттук отговорността да създаваш става двойно по-голяма.

         Другото, което свързваме с мислите и чувствата, е действието. Отговорността за действията – добри или лоши, принадлежи на човека. И тук трябва да се изтъкне колко той е неграмотен по отношение на това свое морално задължение. Много хора не се чувстват отговорни за това, което вършат, камо ли за мислите и чувствата си. Защо е тази във висша степен проявена безотговорност, че да се стигне чак до сегашното състояние на природата, предизвикващо сериозна опасност от екологична катастрофа? Защото поради своето невежество човекът не може да си обясни, че той е част от Цялото. Той – с това, което  създава, и с другото, което не  създава участва в цялостната структура на Пространството. Той е част от живота на Вселената. Чрез него се проявява Силата на Сътворението, чрез него работи Замисълът на Твореца -  човекът не е нещо, спуснато без идея и необходимост на планетата. Той е нужен за развитието на Цялото и в този смисъл неговата отговорност да създава се проявява още по-отчетливо. Действията се ръководят от мислите, но само при тези хора, които имат съответното Съзнание. От своя страна това означава, че хората могат да бъдат отговорни за своите действия тогава, когато са постигнали крайно необходимата координация между знания и опит, между ум и воля. И какво излиза сега?  Не може да има морал там, където  съществува невежество. Човекът трябва да получи съответното ниво на себепознанието, за да достигне до отговорността да създава. Просветеният човек ще разбира последствията от своите действия и когато знае, че те могат както да унищожават, така и да съграждат всичко, до което имат допир, неговата отговорност ще се проявява в по-голяма степен. В такъв случай как ще отговорим на  въпроса кой определя морала? Само по един начин – моралът се определя от необходимостта за живот на Цялото. Всичко, което може да унищожава Природата, е неморално. Никога не трябва да се забравя, че човекът е част от нея и на този етап от своето съществуване много активно работи за самоунищожението си. Вече казахме, но пак ще напомним за разрушителната сила на мислите, чувствата и действията. Ето как от само себе си дойде отговорът на въпроса “Защо е нужен на човека морал?” За да оцелее!!! За да се запази животът на планетата! За да остане чисто Космическото пространство! За да бъде човекът градивна част от Цялото! Как ще бъде постигнато всичко това? ЧРЕЗ ПРОСВЕТЛЕНИЕ!!! Като се постарае човек да научи най-необходимото за себе си, за собствения си организъм и за неговата духовна същност, за умствените способности и богатството на емоционалния свят, с които е дарен, като поиска да види и вън от собственото си субективно изградено пространство, в което се е затворил, и така да оцени стойността на това, което е получил наготово – собствения си организъм и цялата Природа, чрез които живее. За хармоничната връзка помежду им е създадена специална ПРОГРАМА. Тя се подчинява на ЗАКОНИТЕ, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ПРИРОДОСЪОБРАЗНИЯ ЖИВОТ, а той е неотменна част от всичко, което създава животът във Вселената.

         От тази тема трябва едно да се запомни: нравственото развитие на човечеството не може и не трябва да зависи от борбата и смяната на морала на различните социални формации и класи. Чрез тях се изявяват онези хора, които служат на ограничените себелюбиви интереси за власт, богатство и надмощие над другите. Ако вие споделяте тяхното мнение за нравственост и морал, ще обслужвате техните интереси и ще бъдете удобното средство, чрез което те ще господстват. Така човечеството ще затъва още повече в тоталната криза, в която е изпаднало, а вашето невежество ще ви доведе до ръба на оцеляването, за което работят всички Светли Сили във Вселената.

          Да се запази животът на планетата! Това сега е най-съществената част от дейността на Всемирната научно-образователна програма. Колкото и да не сте го свързвали досега, отсега нататък трябва да видите пряката връзка между морала, с който е създадена съществуващата материална и духовна култура, и еволюцията на човешкия род. Отговорността да създаваш! – Това е силата, която ще спаси човечеството от самоунищожение и ще даде възможност да се прояви Божественото творческо начало.

ЖИВЕЙ ЧРЕЗ ЛЮБОВ!

В изпълнение на Всемирната научно-образователна програма са написани книгите:”Новото светоусещане”, “Посланието на добродетелите”, “Пътят на човека”, “Езотерични записки”, “Пророчество или реалност” и “Във времето на прехода”. Теми от първите три книги са включени в представения текст. Радея продължава да записва нова информация, която публикува в сайта : www.dobrodeteli.com