|
Всемирна научно-образователна програма
(препоръки и съвети на Учителите)
(форум)
|
Нови теми Всемирната научно-образователна програма, която изпълняват Учителите от Школата на Христос, ви предлага възможност да се запознаете с най-новите и актуални проблеми на съвременния живот. Темите, които ще прочетете на тази страница разглеждат най.често срещаните аспекти на неблагополучието и отрицанието в стремежите ни към себепознание, както и възможности за опознаване на света в неговите неизвестни за човешкия ум прояви. Чрез своите напътствия и съвети, чрез знанието, което ни предлагат, Учителите събуждат в човешката душа стремежа към духовно развитие, желание за добродетелни човешки взаимоотношения и създаване на високоблагородно общество. На тази страница ще бъде представяна всяка от новозаписаните теми. ü 06.02.2012 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - СЪЗИДАТЕЛНАТА СИЛА ü 30.01.2012 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ДВЕТЕ СИЛИ ü 23.01.2012 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ДВЕТЕ ЕПОХИ ü 16.01.2012 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - НОВИЯТ ЧОВЕК ü 09.01.2012 г. УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО - ЗА ДУХОВНАТА РАБОТА ПРЕЗ НАСТОЯЩАТА ГОДИНА ü 02.01.2012 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - В НАЧАЛОТО НА 2012-та ü 26.12.2011 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ ü 19.12.2011 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ПРЕДПРАЗНИЧНО ü 12..12.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ЗА БОЖЕСТВЕНИЯ ПРОИЗХОД НА ЖИВОТА ü 05.12.2011 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - ЛЮБОВ И СВЕТЛИНА ü 28.11.2011 г. УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО - ВЪПРОСЪТ ЗА СЕБЕОСЪЗНАВАНЕТО ü 21.11.2011 г. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ - ПО ПЪТЯ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВОТО ü 14.11.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ЗА СЪМНЕНИЕТО ü 07.11.2011 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - ЗА НАЙ-ВАЖНОТО ü 31.10.2011г. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ - ДА ЖИВЕЕШ ПРАВИЛНО ü 24.10.2011 г. УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО - ЗА НЯКОИ ФУНДАМЕНТАЛНИ ВЪПРОСИ ü 17.10.2011 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ЗА КРИЗАТА НА ИДЕИ ü 10.10.2011 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ЗА ВАШЕТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ü 03.10.2011 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ЛЮБОВТА ЖИВЕЕ У ВАС ü 26.09.2011 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - НАПЪТСТВИЯ ü 19.09.2011 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - МОЯТА ТРЕВОГА ЗА ВАС ü 12.09.2011 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ОБРЪЩЕНИЕ ü 05.09.2011 г. УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО - ПЪЛНАТА ВЗАИМНОСТ ü 29.08.2011 г. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ - СЪЗИДАТЕЛНОСТ И ДЕСТРУКЦИЯ ü 22.08.2011 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - УСЛОВИЯТА, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ЖИВОТА ü 15.08.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - СИЛАТА НА ИЗКОННАТА ИСТИНА ü 08.08.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ЗА ВЕЛИКОТО ПРЕОБРАЖЕНИЕ ü 25.07.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ДА РАБОТИШ ЗА СЕБЕ СИ… ü 18.07.2011 г. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ - НОВИЯТ ЖИВОТ ü 11.07.2011 г. УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО - СПОРЕД БОЖИЯТА ВОЛЯ ü 04.07.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ЕСТЕСТВЕНИЯ ХОД НА СЪТВОРЕНИЕТО ü 27.06.2011 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - ЗА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ ü 20.06.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ТРИТЕ ПРАВИЛА НА ЖИВОТА ü 20.06.2011 г. ВЪВ ВРЕМЕТО НА ПРЕХОДА ü 13.06.2011 г. УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО - ПЪРВАТА И АБСОЛЮТНА ИСТИНА ü 06.06.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ЗА СВОБОДАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША ü 30.05.2011 г. УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО - ЗА СВОБОДНАТА ВОЛЯ И ТВОРЧЕСКИЯ ПОТЕНЦИАЛ ü 23.05.2011 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - В НОВИЯ СВЯТ ü 16.05.2011 г. УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО - ДА ТРЪГНЕШ ОТ СЕБЕ СИ ü 09.05.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ ü 02.05.2011 г. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ - ЧОВЕШКИЯТ ДУХ ü 21.04.2011 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - В ДНИТЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ü 18.04.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ ü 11.04.2011 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - СИЛАТА НА ХРИСТИЯНСКАТА ЕТИКА ü 04.04.2011 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - НЕОБХОДИМИТЕ УСЛОВИЯ ü 28.03.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - АКТУАЛНИЯТ ПРИЗИВ ü 21.03.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - БЕДНИ И БОГАТИ ü 14.03.2011 г. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ - С ЛЮБОВ И ПОЗНАНИЕ ü 07.03.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ПО ПЪТЯ НА ДУХОВНОТО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ ü 28.02.2011 г. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ - ВИЕ ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ НА КОГО СЛУЖИТЕ ü 21.02.2011 г. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ - ВАШИЯТ ЖИВОТ Е И МОЯ ГРИЖА ü 14.02.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ЗА ЕНЕРГИЙНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА МИСЪЛТА ü 07.02.2011 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ЧОВЕШКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ü 31.01.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - АЗ И ОБЩЕСТВОТО ü 24.01.2011 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - ВЯРА И ЗНАНИЕ ü 17.01.2011 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ДНЕС СЪМ ПО-ДОБЪР ü 10.01.2011 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - РАДОСТТА ОТ НОВИЯ ЖИВОТ ü 03.01.2011 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ОБРЪЩЕНИЕ ü 27.12.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ЦАРСТВОТО БОЖИЕ ü 20.12.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ЗА НЕЯ И ЗА НЕГО ü 13.12..2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ЕВОЛЮЦИЯТА НА СЪТВОРЕНИЕТО Е ПРИЧИНАТА ü 06.12.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ГЛАВНАТА ЦЕЛ ü 29.11.2.010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ЗА ЕДИНСТВОТО НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО ü 22.11.2010 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - ЗА ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ ü 15.11.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ЧОВЕШКАТА ОТГОВОРНОСТ ü 08.11.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ИДЕЯТА ЗА СЪЗИДАТЕЛНОСТ ü 01.11.2010 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - НЕОБХОДИМО ВИ Е ЕДИНОМИСЛИЕ ü 25.10.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - СЪЗНАТЕЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ü 18.10.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО ü 11.10.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ДА БЪДЕШ ü 04.10.2010 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - СЪЗНАТЕЛНОСТ И ДУХОВЕН ЖИВОТ ü 27.09.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ ü 20.09.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - НОВИЯТ ЖИВОТ ü 13.09.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - НУЖНО ВИ Е СЕБЕОСЪЗНАВАНЕ ü 06.09.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - СМИСЪЛ И СЪДЪРАЖНИЕ НА МОЛИТВАТА ü 30.08.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ОТНОВО ЗА ПРЕХОДА ü 23.08.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ДУХОВНО ЕДИНЕНИЕ ü 16.08.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - В ПРЕХОДНОТО ВРЕМЕ ü 09.08.2010 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - СИЛАТА НА ДУХА ü 02.08.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА ü 26.07.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - МИГА НА ТВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ ü 19.07. 2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - СИЛАТА НА СВЕТЛАТА МИСЪЛ ü 12.07.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ВЯРА И ЗНАНИЕ ü 04.07..2010 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - НЕ ЧАКАЙТЕ КАТО ОБРЕЧЕНИ ü 28.06.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ПРОРОЧЕСТВО ИЛИ РЕАЛНОСТ ü 21.06.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ЗА МОЛИТВАТА ü 14.06.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - УНИВЕРСАЛНАТА ЖИЗНЕНА ЕНЕРГИЯ ü 07.06.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ПОЗНАВАМЕ ЛИ ЩАСТИЕТО ü 31.05.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ ü 24.05.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ЗАВЛАДЯВАЩИ И ОБСЕБВАЩИ ЧУВСТВА ü 17.05.2010 г. ВСЕМИРНА ДОБРА ВОЛЯ* - 27 МАЙ 2010 г. - ПРАЗНИК НА ХРИСТОС И ВСЕМИРЕН ДЕН НА ПРИЗИВА ü 10.05.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - РАЗУМОСТ И СЕБЕПОЗНАНИЕ ü 03.05.2010 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - СЛОВО ЗА УМА И ДУШАТА ü 26.04.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СЕБЕПОЗНАНИЕ ü 19.04.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - В ОЧАКВАНЕ НА ПРОМЯНАТА ü 12..04.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - САМОВЪЗПИТАНИЕТО ü 06.04.2010 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - ЗА ОБЩУВАНЕТО С БОГА ü 29.03.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ЗА УМСТВЕНИЯ СВЯТ ü 22.03.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - КРАСИВИЯТ ЖИВОТ ü 15.03.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ЗА ВЯРАТА В СОБСТВЕНИТЕ СИЛИ ü 08.03.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ВАШИЯТ СЪВЕТНИК ü 01.03.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ДУХОВНИЯТ СВЯТ ü 21.02.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - СИЛИТЕ НА ПРОМЯНАТА ü 15.02.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ОТНОВО ЗА ПРОМЯНАТА ü 09.02.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ПРЕХОДЪТ ü 01.02.2010 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ВРАЖДУВАЩИ СВЕТОВЕ ü 15.01.2010 г. ЧОВЕКОЛЮБИЕТО - ЙОАН БОГОСЛОВ ü 06.01.2010 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - БОГОЯВЛЕНИЕ ü 03.01.2010 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ОТГОВОРНОСТТА ДА СЕ ЖИВЕЕ ü 30.12.2009 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - 2010 ГОДИНА ü 22.12.2009 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ЗА ДОБРОТО, ЗЛОТО И СПАСЕНИЕТО ü 11.12.2009 г. УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО - НЕОСЪЗНАТАТА СИЛА ü 03.12.2009 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ЗОВЪТ НА ДУШАТА ü 21.11.2009 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - ЦЕНАТА НА ЕДНО ГОСТУВАНЕ ü 10.11.2009 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ЗА ЕГОИЗМА И КАЛЕНДАРА НА МАИТЕ ü 28.10.2009 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ОБЕКТИВНИ И СУБЕКТИВНИ ЧУВСТВА ü 12.10.2009 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ ВЛИЯНИЯ ü 01.10.2009 г. ЙОАН ЗЕВЕДЕЕВ-БОГОСЛОВ - ВРЕМЕ И ВРЕМЕВИ ПРОСТРАНСТВА ü 14.09.2009 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ФОРМИ НА САМОСЪЗНАНИЕТО ü 02.09.2009 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ИСТИНСКАТА СИЛА ЖИВОТ ü 05.08.2009 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ЗА СИЛАТА НА ДУХА ü 30.07.2009 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - ЩО Е ДУХОВЕН ЖИВОТ ü 24.07. 2009 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ОБЩУВАНЕТО ü 20.07.2009 г. ЕНЕРГИЙНО-ИНФОРМАЦИОННА СЪЩНОСТ НА СЪТВОРЕНИЕТО ü 12.07.2009 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ЗА ПРИНЦИПИТЕ НА СЪТВОРЕНИЕТО ü 07.07.2009 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - НЕОБХОДИМАТА ПРОМЯНА ü 26.06.2009 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША И ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЖИВОТА ü 17.06.2009 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО В ДВАНАДЕСЕТ БЕЗ ПЕТ ü 29.05.2009 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ПРАКТИКО-ПРИЛОЖЕН МЕТОД ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ ü 21.05.2009 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - ПРОГРАМА ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ ü 12.05.2009 г. ЙОАН БОГОСЛОВ - ПЪТЯТ НА СПАСЕНИЕТО ü 15.04.2009 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ü 10.04.2009 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ОПРАВДАНИЕ С ВЯРА ü 25.03.2009 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - МЪДРИЯТ ЧОВЕК ü 10.03.2009 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА ü 05.03.2009 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - КОГАТО НЕ СЕ ЧУВСТВАМ ДОБРЕ ü 28.02.2009 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС ЗА ИСТИНСКОТО И ФАЛШИВОТО ЧУВСТВО ЛЮБОВ ü 14.02.2009 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ЗА ЕНЕРГИЯТА ЛЮБОВ ü 11.02.2009 г. ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ - С ЦВЕТОВЕТЕ НА ДЪГАТА ü 07.02.2009 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ПРИЗИВ КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО ü 04.02.2009 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС - ЗА КРЪЩЕНИЕТО ü 01.02.2009 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС ЗА ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ И ТЕКСТОВЕТЕ ОТ ЕВАНГЕЛИЯТА ü 24.01.2009 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС ЗА АДАМ И ЕВА И ЛЮБОВТА НА БОГА ü 07.01.2009 г. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ü 05.01.2009 г. УМЕНИЕТО ДА СЕ РАДВАШ НА ЖИВОТА ü 27.12.2008 г. УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС ü 15.12.2008 г. ЧОВЕШКИТЕ ВЪЗМЖНОСТИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД ü 10.11.2008 г. ПЪРВИЧЕН И ВТОРИЧЕН СВЯТ ü 05.11.2008 г. ЗА НЕОТЛОЖНИТЕ ПРОМЕНИ ü 15.10.2008 г. СЛЕД ФИЛМА НА btv „ВЕЛИКАТА ЕРЕС” ü 11.10.2008 г. СЪЩНОСТ, ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА УЧЕНИЕТО ЗА НОВОТО СВЕТОУСЕЩАНЕ ü 01.10.2008 г. ВСЕМИРНА НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА ü 29.09.2008 г. ВСЕМИРНАТА НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА И НИЕ ü 01.09.2008 г. ЗА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ И НЕГОВАТА УНИКАЛНОСТ ü 07.08.2008 г. За ролята на вярата в човешкия живот ü 19.07.2008 г. УНИВЕРСАЛНАТА СИЛА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ ü 15.07. 2008 г. ЧОВЕКЪТ - ПРИЛЕП ü 05.07.2008 г. ЗА ПЕРСПЕКТИВАТА НА УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ü 11.06.2008 г. ЗАЩО НЕ ПОЗНАВАМЕ СЕБЕ СИ ü ДА ИЗЯСНИМ ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ КАРМАТА!!! ü На какво се дължат климатичните промени напоследък? УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС ЗА ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ И ТЕКСТОВЕТЕ ОТ ЕВАНГЕЛИЯТА Това, което прави впечатление в Христовото учение е силно изразената нравствена основа. Тя е вложена във всяка дума и действие, които създават това Учение. Всъщност, тогава когато Аз имах възможност да проповядвам нямаше стенограми, никой не е записвал моите думи и всичко, което е останало в паметта на хората е послужило като основа за написването на евангелията. Никой не е записвал, освен Един! Тогава, когато Аз говорех имаше интерес, който прерасна в движение. Движението, което обедини духовно много хора. Те възприеха моите думи като спасение за душите си и решиха, че ще трябва да Ме последват не само в мислите, но и в действията си. Аз се стремях всяко Мое действие да бъде пример. Исках да покажа, че разрешаването на проблемите има и друга страна и тя се нарича добротворчество – добри мисли и добри дела. Това означава добротворчеството. Ще попитате защо не съм писал аз? Защото тези за които беше предназначено моето учение не можеха да четат. Това бяха бедните и неуки хора, които бяха жестоко експлоатирани, за да може една класа да богатее и управлява. Тази класа не можеше да приеме моите слова, защото беше дълбоко сраснала с алчността. Имаше, обаче и сред тях такива, които можеха да служат на доброто дело. И те го правеха безрезервно. Един от тях беше Йоан Зеведеев. Той беше син на заможни за онова време хора, които имаха добро благосъстояние. Не, че бяха богаташи, но имаха имоти, които управляваха добре, а това което препечелят те съумяваха да разпределят справедливо. Йоан Зеведеев беше Мой ученик и той записа всичко, което Съм говорил. Той остави книжнина, която беше унищожена. Това, което виждате в библията сега е нищо в сравнение с това, което беше записал той. На него му се даде и дълъг живот, за да може той да създаде една добра Школа на Земята, която трябваше да послужи за формирането на нови обществени отношения, за създаването на нов морал. Йоан Зеведеев беше и си остана до край истински, съвестен богослужител. Неговото Откровение е необходима информация, която трябваше да пренесе някои истини във времето. Не всичко там е дадено в прав текст, защото и то щеше да бъде потулено. Вие можете ли да си представите, че един мой ученик, който при това притежава нужните умствени способности, няма да остави след себе си достатъчно информация за нещо толкова съществено, каквото е връзката му с Мен. Той знаеше, че трябва да записва и записваше, за поколенията, за да мога Аз свободно да разговарям и да се движа сред хората. Моето идване на Земята имаше за цел да покаже, че съществува любов към хората от страна на Висшите Сили на Сътворението, защото Аз дойдох като представител както на Великото Съзнание, чиято страна съм, така и като представител на онези Висши среди, които бяха Творци по волята Божия. Те изпълняваха, Великата Идея на Сътворението. Аз също съм изпълнител, но с основната задача да бъда Слово, Мъдрост и Истина и с Любов да направлявам развитието на човечеството. Аз Съм онази страна от Бога Абсолют, която като Негово творение, трябва да работи както за хората от Земята, така и за живота изобщо във Вселената. Неограничени са моите възможности и голяма е силата, която ми е дадена. Затова Аз мога да бъда навсякъде и като мисъл и като съзнание и като възможност за действие. Но до тук спирам с това, което съм Аз. Искам да знаете някои истини за евангелията, които са включени в светото писание. Това са обработени текстове, които са представени с определена цел – да бъдат хем пример, хем този пример да не е чак толкова силен, за да може да бъде възприет. Това, което сега ви казвам, означава, че обработките не са направени с лошо намерение, а са имали за цел Моите думи и дела да бъдат по лесно възприети. Другото, което е истинското, им е изглеждало прекалено идеализирано, дори недостижимо. Това се отнася и за текстовете на Матея и на Лука и на Марко, а текстовете на Йоана са силно съкратени. Най-тревожно ми звучат текстовете на Матея, където той слага до моите думи и такива, които Аз не съм употребявал. Той пише, че съм наричал хората “рожби ехиднини”, има и един случай с болно момче, чиито баща Ме моли за помощ и там е записано, че Аз съм казал “Докога ще ви търпя”. Има и в другите текстове на евангелията преднамерено внесена неточна информация. По голямата част от това, което е останало в Новия завет са текстовете на апостол Павел. Съвременната църква служи според неговите виждания и препоръки. Аз не възразявам за нищо от това. Имам само едно желание: да се служи от сърце и душа, което ще рече да се служи с вяра и разбиране. Най-голямата ми молба е да не славите кръста като светиня. Кръста такъв, какъвто беше при мен, беше и при всички останали мъченици. Много хора в онова време бяха разпъвани на кръст. Аз бях един от всичките. Запомнете: КРЪСТА Е СРЕДСТВО ЗА МЪЧЕНИЕ! Такъв какъвто го познавате сега, този знак е нещото, което напомня за човешката жестокост. Като ме изобразявате на кръста в моето полумъртво състояние, вие само оскърбявате още веднъж Божията любов. Аз дойдох като човек сред вас и като човек умрях, макар и да носех в душата и сърцето си Божията любов. Тази любов, която Аз показвах и исках да оставя като пример беше възприета от хората като човешка любов. Те не можаха я възприемат като Божия любов. Не искам да виня никого за некоректно отношение към Мен. Ще кажа обаче, че заради определени политически и класови интереси Учението, което аз оставих се превърна в религия, която поради осакатената информация не можа да изпълни своето предназначение. В Моето учение аз говорех, че хората не трябва да се делят на различни религиозни групи и вярвания. То е Учение за всички хора – без разлика за етноса, расите или вярванията. Затова беше представено като учение, а не като религия, и трябваше да създава ново отношение към света – да се събуди преди всичко истината за божествения произход на човешката същност и сътворение. Аз Съм оставил на хората и живия пример как трябва да общуват враждуващите, за да няма войни и насилие. От всичко това в библията е оставен само примера за разговора ми със самарянката. А аз съм показвал с много мои действия, че врагове няма, има само различни интереси и хората не трябва да стават заложници на интересите си. Трябва морала да бъде над интереса, за да няма войни и разрушаване на природата. Вие изпуснахте точно този момент. Оставихте морала да служи на интереса и сега берете горчиви плодове. И още не сте се осъзнали, което е твърде важно. Ние от Великото Бяло Братство ще направим възможното тези, които са по върховете да се коригират, но и вие, които сте сред множеството хора, и които представлявате това множество, трябва също да промените мисленето си. Няма как по друг начин да се запази животът на тази планета. Истинският повик сега трябва да бъде: МИР! МИР В ДУШИТЕ И НА ПЛАНЕТАТА! Искам да обясня какво означава това. Мир в душите означава, хората да имат в съзнанието си любов към себе си, към ближния и към природата. Не е възможно, ако в една от трите посоки отношението не е с любов, да съществува мир. Няма и не може да има емоционално и умствено равновесие за човешкото съзнание, ако в душата се таят лоши чувства. Затова любовта, или поне желанието за живот чрез любов, трябва да бъдат водещи. Мир на планетата означава да има подготвено колективно съзнание за добронамерено съвместно съжителство. Това означава от своя страна всеки човек да е достигнал до разбирането, че той е в състояние и може да живее с добри пожелания към другите. Разберете, че мислите могат да ръководят чувствата. Колкото и да ви изглежда невъзможно опитайте! Опитайте да мислите добро за другите хора. Желанието да живееш с добри мисли ще доведе при тебе добрата мисъл. Живейте със светли мисли, за да е светъл животът ви! Погрижете се за вашите души, така както Ние се грижим за вас. Ако очаквате само от Бога да ви дойде добрият живот, означава че вие искате да получите наготово това, което трябва да си заработите. Това е невъзможно да се случи, защото никой, никога не е оценил по достойнство, това което е получил наготово. Затова. Мислете! А Аз ще продължа задочната си връзка с вас на всички нива, които мога да използвам, за ви помагам. Защото Бог е любов, а Аз съм неговият Син! УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС ЗА АДАМ И ЕВА И ЛЮБОВТА НА БОГА Когато се говори за Божията любов никога не трябва да се смесват двете изключителни по своето съдържание духовни категории: любов и справедливост. Има и още една, която се нарича нравственост. Основният закон на Сътворението е нравственият закон. На него трябва да се подчинява всичко, защото той определя изначалната изходна позиция за всяка дейност. Всичко, което се създава във Вселената трябва да бъде подчинено на този закон. В този смисъл изискването към Адам и Ева е свързано с основния момент от Сътворението, който може да бъде определен като мотивация – мотивацията за създаването на живот. Това съвременно звучене на обяснението не би трябвало да притеснява никого, защото Ние в Духовната йерархия на Великото Бяло братство имаме съответната култура и нужното познание, за да можем адекватно да общуваме със съвременните хора. В крайна сметка, нали Ние даваме Направлението и Посоката за духовен живот на човечеството. И така, мотивацията за създаването на живот се определя от потребността на Бог-Абсолют да твори, за да познае Себе Си чрез благородна съзидателна любов. В случая обаче, когато говорим за Адам и Ева, трябва да имаме предвид Бог Йехова (Яхве). Той е Този, който изпълнява на Земята Великата Идея на Сътворението - да създава живот чрез благородна любов. Неговите действия се свързват и с голямото желание на всички напреднали цивилизации* да видят как чрез биомаса може да съществува разумен живот. Това е и основната причина за действието на закона за свободната воля. Без закона за свободната воля не може да има нравствена отговорност. Всяко същество трябва само да избере своя път на действие и развитие. Целта е да се проведе експеримент, от който да стане видно как обективните обстоятелства, т.е. как средата влияе на биологичноактивната умствена дейност. Точно това пък определя голямата потребност от Нравствения закон. Било е пределно ясно, че изпуснатото от разумното творение действие, може да бъде непредсказуемо. Затова Нравственият закон, наред със свободната воля, са били дадени като Основно Правило на Сътворението и съществено искане за всяка бъдеща дейност. Дълъг е процеса на превръщане на енергията в плът. Трябвало е да изминат много години, за да се постигне желаното уплътнение за физическото тяло и съответното усъвършенстване на органите, които поддържат живота. Тук има един детайл, който изисква специално обяснение и той е свързан с намесата на високо ерудирани учени от извън земна цивилизация, но това е въпрос за друг текст. По същественото за тази тема е да се обясни причината за „изгонването” на Адам и Ева от „Рая” и превръщането им в обикновени смъртни хора. Във Великата Идея за Сътворението е било предвидено да бъдат създадени Същества, които имат биологичен организъм. Те е трябвало да носят в себе си ум вложен от Създателя им, за да могат във времето на своето съществуване да развиват този ум и да създават съзнание, което има високоблагородно съдържание. Тъй като създаването на съзнание изисква много време, било е необходимо новосъздадените Същества да бъдат последователно запознавани с нови знания. „Раят” е среда подобна на тази, която съществува тук на Земята. Това е друга планета с чудесни възможности за спокоен и благоденстващ живот. (Рано е още за хората да знаят къде се намира тя.) На своята планета, ще я наричаме условно „Рай”, те са развивали способностите си и са достигнали определено умствено ниво, когато е дошла намесата на Луцифер**. Но нека да работим последователно. Адам и Ева са символи на човешкото у човека. Какво означава това? Човекът като форма и като биоструктура е бил създаден от Йехова, Бога-Творец. С участието на Неговите Съветници, първите хора могли да получат повече знания от необходимото. Това им осигурило изпреварваща информация, която създава условия да грешат, а това означавало, непознавайки обективните закони на действителността да ги нарушават. Недалновидността, а може да се каже и желанието на някои от Висшите същества-помощници на Йехова ( Луцифер и неговото обкръжение) да ускорят процеса на развитие на започнатия експеримент, довел до „фаталната грешка”. Хората получили знание без да са отработили здравата нравствена основа, която щяла да им даде възможност да използват придобитите знания безпрепятствено. Получила се конфузна ситуация, в която след като са „консумирали” плод от дървото на познанието, т.е. тук трябва да се разбира, след като са получили конкретни знания, те не са съумели да ги използват правилно и не са успели да оползотворят правилно придобитата от знанията енергия. Ако е трябвало да останат на „планетата Рай”, т.е. там където са били, те са щели да нарушат законите на обективно съществуващата действителност и да увредят средата, в която живеят. Затова първите хора е трябвало да напуснат своята планета и да заживеят в подобна на тяхната, но значително по-сурова среда. Ето тук, любовта към творението отстъпва пред справедливостта. Защо казахме, че Адам и Ева са символи на човешкото у човека? Защото на нивото на своето умствено развитие, тогава, когато са получили новото знание, те са показали първата проява на човешкото невежество – алчността. Те са поискали да имат повече отколкото е било възможно. Тази негативна черта се проявява малко по-късно в техните наследници. Каин убива Авел от чисто невежество и алчност. И какво излиза? Сравнена със сегашното време, тогавашната ситуация не изглежда толкова необяснима, защото в духовното си развитие от тогава до сега човекът не е пораснал. Дори и сега – толкова години след началото, той не е създал необходимата нравствена основа на своя живот, за да не бъде този начин на живот заплаха не само за всичко останало, но вече и за самия него. Той продължава да иска, независимо, че с показаното поведение не го заслужава. А е било предвидено да получи много! Когато е замислена биологичната форма на живот, е било предвидено, хората да се развиват като просветени, благородни хора със значително по-продължителен живот от сегашния. Вие обаче знаете, че за всяко нещо е нужно време. За да се премине от един етап на развитие в друг, трябва първия да бъде добре отработен, за да послужи като основа на следващия. Другото означава изкривени форми и несъвършенство. Нещо на което сме свидетели в сегашно време. Хората все още не искат да разберат, че сами създават трудностите и проблемите си. Във Великата Идея на Сътворението е предвидена съвсем различна от досегашната Програма за развитие на живота. Човечеството трябваше да се засели на тази планета, когато добие знания за правилното използване на нейните природни дадености. Човекът трябваше да се научи как да работи с енергиите в природата, и преди всичко как да работи с енергията на собствения си организъм и едва тогава да бъде заселен в грубия физически свят. Разбира се той щеше да получи тези знания, когато докаже, че може да ги използва без да злоупотребява с тях. Записахме всичко това, защото преди около месец, един сърдит „лектор” говореше пред хората, че Бог няма разум и, че е заблуда да се говори, че Бог е любов. Доказателството му беше, че Бог е изгонил Адам и Ева от рая. И хората го слушаха! А колко е вредна невярната информация?! Невярната информация подвежда човешкия ум, невярната информация изкористява фактите и ги превръща във враг на съществуващото. Разбира се тук се иска голямо желание да бъдеш благоразумен и благороден човек, за да не допуснеш, да те подвеждат другите с повърхностна информация. Затова ви казвам: питайте и ще ви се отговори; почукайте и ще ви се отвори; поискайте и ще ви се даде. Но за последното бъдете сигурни, че така както вие не бихте дали запалена клечка кибрит в ръцете на едно три годишно дете, така и ние няма да дадем повече нови знания, след като не можете благоразумно да ги използвате. В резултат на досега получените знания, човечеството активно се развива, но забележете в каква посока! Може ли още дълго да има живот на тази планета, след като всичко, което тя притежава се разграбва! Помислете! __________________________
* Животът на Земята е създаден значително по-късно. Той е резултат както от реализирането на Замисъла на Великото Съзнание, така и от намесата на напредналата в онзи период наука на извънземни цивилизации. Чрез тяхната дейност косвено се проявява Идеята на Замисъла. * * За ролята на Луцифер за организацията и развитието на живота на Земята предстои да запишем специална тема. УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Често съм казвал, че когато един човек търси причини за недоразумения, винаги ще ги намери. Тези думи припомням сега, по повод предстоящите усложнения на международните отношения. Това, което сега се случва са само вълнения по повърхността. Много по-тревожен е факта, че се задълбочават кризите: финансова, икономическа, екологична. Последната, тепърва ще създава затруднения на човечеството. Всичко, което се случва не е някаква приумица или просто резултат от нечие намерение да създава проблеми. Това, което се случва е отработвано години, като резултат от нехайство, невежество и най-вече алчност. А всичкото взето заедно създава АДА на Земята. Хората от обикновени потребители на земните богатства се превърнаха в експлоататори, а най лошото е, че не искат да си дадат сметка до къде са стигнали в изземването на природните ресурси. Сега, когато възникна проблема между Украйна и Русия се видя изключителната зависимост на цялата световна икономика от газ.(Не говоря само за руски газ, а изобщо за газта като енергиен източник) И всичко това се случва поради нехайството на човечеството по отношение на усвояването на нови енергийни източници. И в други теми е съобщавано, ще го кажа и сега: съществуват чудесни възможности за екологично чисто производство. Висшите учители могат да предложат нови знания, стига да има кой да ги чуе. Тревожното е, че за сега побеждават тия, чието производство е набрало инерция и богатството на тези хора ги прави „силните на деня”. Затова поради ниския морал и неотработената нравствена основа човечеството ще пострада повече от това, което сега се явява като трудности. Задълбочаването на кризите ще продължи, напрежението между народите ще нарасне, ще се развият нови „локални” военни конфликти и много хора ще пострадат. Всичко това ще бъде резултат от глупостта човешка. Но то не е всичко. Като живо същество Земята страда, а също толкова живия Космос вече реагира като вид самозащита срещу новите замърсители, които идват от Земята. И като резултат ще дойдат киселинни дъждове, поройни дъждове, резки минусови и плюсови температури, земетръси. Планетата Земя ще бъде трудно обитаемо място за нормален човешки живот, ако го разбираме като сговорчивост между хората и добро отношение към Природата. Но както се казва: станалото станало! Какво може да се направи от тук нататък, за да се смекчат ударите от тежките последствия и да се запази животът на Земята? Първото нещо е хората да спрат да злобеят един срещу друг! Да престанат да се крадат, да се лъжат и да се убиват! Никой не е занесъл богатството и парите си на „оня” свят. Човекът гол идва на този свят и гол си отива! Но това, последното, е валидно за чисто материалната страна на живота. Човекът трябва да си тръгва от тук духовно богат. Той трябва да натрупа знания, но това може да се случи само, ако човешкият ум разбере изключителната потребност от облагородяване на човешките взаимоотношения. Без облагородяване на отношенията между хората нищо няма да се получи! Затова призивът към човечеството е: Опознайте добродетелите! Опознайте знанията, които те ви дават, за да спасите живота на тази планета! Защото не става въпрос само за вашия живот, но и за живота в цялата Природа. Виждате, че в ход са сили, необратими процеси на глобализация. Успоредно с тях се развиват и допълнителни, непредвидени усложнения, които превръщат идеята за новия световен ред в абсурдно начинание. Казахме го скоро, но ще припомним пак: колективното съзнание не е готово да приеме новия начин на живот. Човешкият ум, за съжаление, все още твърде примитивно разсъждава! Човешкият ум се е окопал дълбоко в материалния свят и не иска да прогледне за надвисналата над планетата опасност. А хората могат, все още могат да се спасят. Пак казвам, като приемат знанията, които им дават добродетелите. Това са благородни знания. За нищо друго не става въпрос! Знанията от добродетелите ще направят човешките взаимотношения градивни. Ако бъдат възприети знанията само от петте добродетели светът ще бъде спасен! Петте добродетели са: човеколюбие, добродушие, достойнство, благоразумие и благородство. Хората трябва да започнат да мислят по нов начин! Когато всеки потърси благородното знание, което носят добродетелите и го усвои ще се промени колективното мислене, ще се издигне на ново ниво колективното съзнание. Разберете, че никой няма да ви подари втори път живот! Веднъж вече ви е даден. Вие го унищожавате най-безцеремонно! Ако сега не бъде спасен животът, следваща цивилизация на планетата няма да има!!! Как искате Бог да ви помогне или незнам какви сили да ви спасяват, след като вие самите не искате да се потрудите за себе си!!! Мислете, право мислете! Защото времето тече. Вашата задача сега е да се ограмотявате със знанията от добродетелите, за да може в хода на глобалните промени да се измени и посоката в която неразумното човечество се е ориентирало. А посоката трябва да бъде живия път на истината за човешкото добруване. Вие сте създадени за живот! За справедлив, благороден живот! Възползвайте се от това свише благоволение! УМЕНИЕТО ДА СЕ РАДВАШ НА ЖИВОТА Какво означава да се радваш на живота? Някои хора възприемат това умение като представата за състояние, едва ли не, на постоянно блаженство. Това е неправилно, погрешно разбиране. Много е трудно да се даде конкретно определение, но все пак то може да бъде представено като кратка формула: ако благодарността извира от сърцето ти, радостта от живота ще бъде твой спътник. Но за каква радост говорим? За да ни стане ясно трябва да знаем и още нещо: какво е усещането, което може да ни накара да се почувстваме радостни? Някой би казал, че е задължително да имаме усещането за ситост, задоволеност на потребностите и усещане за добро здраве. Да! Добре е всичко това да е налице, но радостта от живота има други измерения. Тя се сравнява с възможността да възприемаш света и себе си като творение на Великото Съзнание. Тогава когато знаеш, че си създаден, за да обичаш и да бъдеш обичан, всичко, което срещаш, и до което се докосваш ще бъде различно за теб. Различно като произход, като фактор, който влияе върху живота ти, като възможност и ти да проявяваш своите способности. Много хора си мислят, че след като са чували да се говори за обич, знаят всичко за нея. А какво нещо е обичта? Обич и любов различават ли се по своето съдържание или просто в българския език съществуват две думи за едно и също понятие? Да обичаш може да означава да си привързан към някого и нещо, но истинската обич е кристално чисто чувство, което прави душата благодарна за всичко, което има и което среща в живота си. Да си благодарен за това, че си се родил, да си благодарен за това, че си жив, да си благодарен, че имаш слънце, въздух и вода, да знаеш, че чрез тях Твореца ти дарява живот, това означава че обичаш себе си, защото си осъзнал великата сила Живот. Тя се проявява не само чрез теб, но и чрез усмивката и сълзите на хората край теб; чрез всяка тревичка, чрез всеки полъх на вятъра, чрез песента на птиците и бълбукането на извора, и всичко това е част от едно Цяло, така както и ти си част от Него, като мисъл, като действие, като човешко същество. Всички хора търсят близост помежду си, но малцина я намират – такава каквато може да се прояви: като духовна близост. Истинската духовна близост прави хората всеотдайни един към друг. Духовната близост създава искреност, благоразположение и върху тази основа дълготрайна връзка – почти за цял живот. Различна ли е духовната близост от обичта? Не! Не може да съществува обич без духовна близост. Духовната близост ражда чувството на благодарност към другия и към Съдбата: затова че си го срещнал, че го имаш като приятел, че е твой любим човек. Кога можеш да откриеш духовно близкия за теб човек? Само тогава, когато си наясно какво означава да имаш духовен живот. Не е възможно да вървиш препъвайки се по житейския път, да си сърдит за неблагополучията си на целия свят, и да искаш да имаш свой духовен живот. Духовният живот е състояние чрез което се проявяват всички твои сетива. За да имаш духовен живот, трябва да умееш да виждаш, когато гледаш, да слушаш, когато чуваш и да възприемаш, когато се докосваш. Духовният живот означава да създадеш условия на всички твои творчески сили да се изявяват. Чрез творческата същност на твоята душа, духът гради - гради знания, гради добродетели, съгражда личност. Човекът, който си е създал духовен живот приема с благодарност своята съдба, защото духовният живот му дарява мъдрост и чрез нея той опознава великата сила Живот. Някои хора наричат любовта магия. Други я възприемат като силна, изгаряща страст. Има такива, за които тя е необяснима сила на която се подчиняват без да я разбират. Любовта е думата, която се възприема от психолози и философи като ключ към живота. От честото повтаряне, от многото говорене, думата любов за някои хора е загубила своя смисъл и съдържание. Какво е любовта? Малко по-горе попитахме обич и любов едно и също понятие ли означават? Ако обичта е чистото благородно чувство, което прави душата благодарна за всичко, което има и което среща в живота си, тогава какво нещо е любовта? Любовта е състояние на душата, чрез което тя изявява своята божествена същност. Любовта ражда силата за живот, като укрепва духа. С нея и чрез нея човек опознава висшата сила на вложеното в него творческо начало; с нея и чрез нея неговата благодарност живее, за да го свързва с Божественото съзнание; с нея и чрез нея той се превръща в частица от великата сила Живот. Ако благодарността извира от сърцето ти, радостта от живота ще бъде твой спътник – тези думи записахме като формула в началото на темата. Сега вече, в края трябва да поясним: само осъзнатото присъствие на великата сила Живот, може да бъде за сърцето непресъхващия извор, от който блика благодарността – това незаменимо чувство, което ще ти дари радостта от живота.
УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС Този, който иска да работи истински за добруването на човечеството, трябва да бъде преди всичко уверен, че действително ГО иска, че действително е готов дори ако се наложи да жертва времето и здравето си за успеха на Начинанието. Аз, който Съм преди всичко част от Силата , Любовта и Мъдростта на Своя Отец, искам да потвърдя в този ден и час, че Съм истински човешки образ тук на Земята и Сила, която няма равна на Себе си тук на Небето. Когато казвам Небето, не трябва да разбирате синевата, която виждате, а част от Космическото пространство, далечна и невидима за обикновеното човешко същество. Аз бях тук, при теб, преди около 12 години. Ти не прие тогава моите думи за истина. Сега ти казвам: Аз, Иисус Христос съм Съзнание на този етап от своето съществуване, част или по-добре ще ме разбереш, другата форма на съществуване на онази Велика Сила, на Онова Велико Съзнание, което се нарича Бог-Абсолют. Възможността да общувам сега с теб или с когото и да било друг е възможност предопределена в интерес на истината за съществуването на Божията Воля, в интерес на истината за всичко, което е факт в този период, в този отрязък от време. Това, което искам да кажа чрез теб е следното: Истинските хора, които трябва да работят за напредъка на човечеството са се ограничили на този етап само като просветители. Необходимо е да се промени тяхното отношение към света. Затова всеки ще бъде посетен и на всеки ще се направи конкретно предложение. Крайно време е да се подхване нова инициатива и тя наистина засяга конкретната работа с добродетелите. Истински необходимо е движение, което ще сплоти и обедини хората около една идея, и тя се нарича ДОБРОТВОРЧЕСТВО. Трябва да се говори на хората, че тяхната основна задача сега е да бъдат добротворци, т.е. всичко което сега и от сега нататък се създава да бъде подчинено на идеята за добруване на човечеството. Нищо, което вреди на човека и Природата не трябва да получава живот. Всички хора, които не приемат идеята за добротворчество не бива да бъдат обругавани или гледани с неприязън. Те също ще получат своето просветление, но ще трябва много да изстрадат, ще им е необходимо много повече време. По – важното е, че Сме се погрижили да има ядро, което в световен мащаб да работи за тази идея – движение за ДОБРОТВОРЧЕСТВО. Всичко, което се случва през последните година - две и през последните месеци, най-вече, не трябва да ви учудва. То е резултат от необходимата промяна, която трябва да настъпи на Земята. За тази промяна има много информация, друг е въпроса, че хората не се интересуват от нея. За този, който се интересува казвам следното: човешкият живот не е това, което трябва да бъде. Човешкият живот трябва да се промени. Това може да стане само, ако хората приемат предложението за промяна. НЕ МОЖЕ да се постигне промяна в човешкото съзнание без хората да са го поискали. Защото Ние можем да внесем в съзнанието ви друга форма на живот, но това ще бъде промяната, която Ние Сме извършили, а не промяната, която хората трябва да извършат. Това трябва да се разбира, когато се говори, че ако има Бог, той ще направи това или онова. Да! Бог може да направи много неща, но това ще бъде работата на Бога. Важното е да се види каква е работата на хората, какво те като Божие творение могат да направят в резултат на своето съзнание, в резултат на своя разум. Искам с последното изречение да приканя всички хора да погледнат на себе си като на нещо свято – така както се гледа Божие творение. Оставете безполезните спорове, кой е Мохамед, кой Христос, Буда и т.н. Всичко е една идея, всичко има за цел да доведе човека до дверите на Божията Правда, и там, застанали пред Него, да осъзнаят Неговата и своята сила. Бъдете разумни, а това означава поискайте да приемете истината за своето творение, което ще рече, за своето минало, настояще и бъдеще. ЧОВЕШКИТЕ ВЪЗМЖНОСТИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД Когато се говори за новия световен ред, трябва да се знае, че за него работят както хората, така и Съществата от Висшата йерархия на Светлината, т.е. Съществата създадени с едничката цел, да работят за изпълнението на Божия промисъл, на Идеята за създаване на благороден живот в условията на физическия свят. Нека да си отговорим най-напред на въпроса какво означава благороден живот. Това е понятие, което изглежда много познато, и в същото време съдържа в себе си неусвоения, изключителен потенциал, по отношение на развитието и усъвършенстването на човешкото общество. Три са основните форми, които определят понятието „Благороден живот”. Първата е свързана с желанието на човешкото същество да живее като творческа личност. От тук произлизат твърде много изисквания, които те единствено, могат да допринесат за формирането и реализирането на човека като творческа личност. За да живее човек като творческа личност, той трябва да подхожда към всяка своя дейност със желанието да я реализира по най-съвършения начин. Разбира се до съвършенството се стига много трудно, но нали точно стремежа към него, определя смисъла и съдържанието на творческата изява. Когато човек се стреми да изпълнява всяка своя дейност по най-съвършения за него начин, той тръгвайки от несръчното изпълнение, благодарение на своето желание и воля, ще достигне високите нива на качественото изпълнение. От тук нататък ще може да търси съвършенството. То може да се постигне, ако човек изпълнява своите задължения с любов. Едва когато любовта стане неотменна част от всяко човешко проявление, можем да кажем, че са налице условията за постигане на съвършенство. Втората възможност за създаване на благороден живот се определя от качеството на културата на общуване. Кои са сега съществуващите недостатъци определящи ниското ниво на културата на общуване? Да вземем предвид най-напред междуличностните отношения. Първият недостатък е неумението на хората да разговарят помежду си. Разбира се, всеки човек ще покаже такова ниво на комуникация, което е постигнал в резултат на своята лична култура. Но това е твърде общо казано. За да обясним какво имаме предвид в този случай, трябва отново да сложим на преден план желанието, което определя стремежа на отделния човек, да притежава добра лична култура. Ако е налице такова желание, ще има и резултати, защото много са пътищата, по които може да се формира културата на човешкото общуване. Задължително е обаче желанието. То ще помогне на отделната личност да събере необходимите знания, за добра култура на общуване с близки и приятели. Няколко кратки правила могат да бъдат първите и най-добри съветници в този случай: - когато разговаряш, гледай приветливо човека срещу тебе - използвай винаги кроткия, благ тон - не прекъсвай говорещия, а търпеливо изчакай да чуеш неговата мисъл - не подхождай с мнителност и съмнение, или поне не ги показвай безцеремонно, когато изслушваш другия. - избери внимателния, тактичен подход да се дистанцираш от това, което не ти харесва. Вторият недостатък е свързан с неумението ни( или нежеланието ни) да покажем уважение към своя събеседник. Освен записаното току-що, трябва да се знае, че уважението към другия човек може да бъде и е, в основата на благородния живот. Да покажеш уважението си към другия човек изисква да имаш моралната сила да бъдеш благ, толерантен и учтив, дори когато този срещу теб не го заслужава. Но точно така ти ще покажеш превъзходството на своята култура. Изброените преди малко кратки правила ще определят и формата на уважение, но ти ще знаеш, че е необходимо и още нещо. И то е любов. Трудно е да обичаш всеки и всичко, но затова пък можеш да го пожелаеш. Ако пожелаеш твоите отношения към света да бъдат изпълнени с любов, ще можеш да бъдеш учтив, благ и приветлив, дори и тогава когато сърцето ти не прелива от любов. Желанието ще формира у тебе такива добродетели като добронамереност и учтивост. Има и още един недостатък, който се отразява неблагоприятно върху културата на общуване. Той се отнася до общуването на човека със самия себе си. За да стане по-ясно за какво говорим, ще кажем, че това е изградената или неизградена способност на Ума, да се свързва с духовната същност на човешката личност. Способността, за която става въпрос, има функцията на медиатор, без чиято съществена роля, духовната същност ще остане напълно непозната и неизползвана. Тя няма да бъде развиваща се обогатена основа на човешката интелигентност. Умът като медиатор се проявява в особените случаи на самовглъбяване. Това са онези състояния, които изискват от човешката душа спокойствие, от сърцето благост, а от ума уравновесеност. В такова състояния човек може да потърси тишината вътре в себе си- спокоен, благ и уравновесен, той ще може да чуе гласът на тишината вътре в себе си, а това означава, че ще може да чуе онази истина, която се проявява като изкристализиралата яснота в човешкото съзнание. В такива случаи няма противоречие, няма вълнение на чувствата, няма конфронтация вътре в съзнанието – всичко е прозрачна, чиста, кристална яснота, която прави безсмислено каквото и да било колебание, по отношение на какъвто и да е проблем. Какво заключение можем да си направим след последните думи? Всъщност, можем да си обясним, че за да се прояви Умът като медиатор, или казано за друг случай с други думи, за да се извърши нещо определено, за да стане нещо каквото и да било, трябва да се създадат необходимите условия. За всяко нещо, добро или лошо, се изискват конкретни условия. Умът може да бъде посредник между човека и средата, като работи за превръщането на събраната информация в знание, може да обогати съзнанието със отработеното знание, но само ако му се предоставят за тази цел необходимите условия. Тук отново трябва да посочим желанието. То е първото и задължително условие. Истинското желание ще помогне на човешкия ум да извърши правилно и последователно своята работа, за да постигне разум; ще помогне на сърцето да събуди най-благите чувства; ще помогне на душата да укрепи волята и така всички заедно ще постигнат благоразумието. А то е една от петте добродетели, които изграждат духовната същност на човешката личност. Основа на благоразумието е нравствеността. То помага на човека обективно да възприема света, и така той ще може да гради съзнание. Тук вече общуването на човека със самия себе си става разбираемо. Умът със своята способност да сравнява, синтезира, анализира и обобщава информацията, може да направи най-необходимото за човешкото себепознание. Качественото използване на тези умствени способности, означава, че човек правилно е изградил основните мисловни процеси, които формират неговото съзнание. Себепознанието ще отключи възможностите за правилно общуване на човека със самия себе си, защото ще му даде необходимото знание, кои е той, откъде идва и накъде отива. За да постигнем правилно формиране на понятието “благороден живот”, задължително трябва да отбележим третият, изключително съществен факт - умението на човека да общува с Природата.Там се изисква преди всичко абсолютно коректното отношение към всичко, което ни заобикаля. Това е средата за живот, която ние заварваме тук, създадена по най-съвършения начин. Затова нямаме моралното право да я експлоатираме и унищожаваме. Впрочем, като унищожаваме средата за живот, ние унищожаваме и самия живот, унищожаваме себе си. По този въпрос вече сме говорили много пъти, затова сега само ще напомним, че със своята безотговорност по отношение на общуването ни с Природата, ние хората, създаваме най-тежката карма за човечеството. Тоест, със своята безотговорност към живота на Природата, ние пренебрегваме Закона за причината и следствието и го правим неумолимо жесток към нас. Нека сега да си спомним, че думата-добродетел “благородство”, като понятие означава божественост, а свойството на тази добродетел е да подхранва връзката с Божествения свят. В такъв случай, разгледаме ли по-задълбочено смисъла и съдържанието на понятието “благороден живот”, ще трябва да си обясним необходимостта да проявяваме вложените в нас божествени качества. Това са добродетелите. Без тях, без осъзнатото използване на знанията, които те ни дават, не бихме могли да изградим благороден живот. Другото е безплодно усилие да създаваме живот на планетата. До сега постигнатите резултати, убедително ни говорят за грубото вмешателство на човека в реализацията на Великата Идея за създаване на благороден живот. Човекът, трябва да работи като съавтор за изпълнението на тази Идея. Затова на първо място се изтъква голямата необходимост човекът да живее като творческа личност. Но творческото начало, внедрено във всяка душа, изисква благородно отношение към света, към всичко до което се докосваме. Пренебрегнатото отношение към тази необходимост, доведе човечеството до ръба на най-сериозните изпитания от неговото сътворение до сега. Всеизвестни са екологичните проблеми и опустошителната роля на бездуховния живот. И какво излиза? Сега, група хора се напъват да създадат нов световен ред. Вижда се, че без новият път човечеството ще се самоунищожи – дотам са стигнали нещата от изключителната “творческа” дейност на човека. Повече от ясно е вече, че бездуховният живот не може да даде напредък, не може да осигури стабилен възход по пътя на еволюцията - впрочем еволюция няма. Има напредък на научно-техническата мисъл, напредък на науката, която обслужва комерсиалните, чисто материални интереси на човечеството. Отсъства, и то напълно отсъства от човешкия живот, желанието за духовен напредък, за създаване на качествено нова духовна култура. Отсъствието на това желание, ограничава възможностите на Съществата от Висшата йерархия на Светлината да помогнат на човечеството за неговото духовно израстване. Така, с новият световен ред ще се установи и уродливата форма на негова себичност. Себичност, според замисъла за неговата същност – егоистично изградена форма на живот за определена група хора. И тук е голямото противоречие между Великата Идея за благороден живот в условията на физически свят (Идея принадлежаща на Светлите сили), и замисъла на егоцентричния човешки Ум за “нов” световен ред. Настоящата тема има за цел да подскаже колко куха е идеята за еднополюсния модел за организация на човешкото общество, колко много тя е лишена от възможността да постигне успех, преди да е подготвено човешкото съзнание за новия живот. Единици са тези, които разбират за какво става въпрос! Видя се достатъчно ясно от досегашното ниво на човешкото развитие, че не е възможно да вървиш в правия път, ако дърпаш колата само от едната страна! Трябва успоредно с развитието на техническата мисъл да върви нравствената подготовка. Без нравственост не е възможно да настъпи съществена промяна, и то така, че в нейната основа да бъде вградена благородната сила на новия живот. Живот чрез любов; любовта като начин на живот. Но това изисква изключително активна индивидуална работа на всеки човек, за да се стигне до просветленото колективно съзнание. Затова Ние казваме: ето, това са човешките възможности - себепознание, качествено нова култура на общуването и събуждане на творческото начало. Пътят е отворен. Трябва само човекът да поиска да върви точно по този път. Защото, видя се, че има и други, но накъде водят те?! ПЪРВИЧЕН И ВТОРИЧЕН СВЯТ Същността на Сътворението изисква да се опознаят основните правила, според които човешкият организъм може да влезе в синхрон с енергийната сила на светлината, което от своя страна ще рече с енергийните вибрации на космическото пространство. Тук отново трябва да припомним, че енергията е информация плюс сила. Силата е проява на взаимодействието между елементарните частици изграждащи веществото. Информацията определя взаимодействието. Веществото като статична, неподвижна част в пространството не съществува. То се създава в резултат от проявеното взаимодействие между елементарните частици и това се казва още веднъж, за да стане ясно, че същността на Сътворението можем да открием в информацията, т.е. в Мисълта на Твореца. Тя създава движението, което познаваме като вибрация. Вибрацията на Мисълта произвежда светлината. Кондензираната светлина произвежда енергията, кондензираната енергия изгражда материята. Взаимодействието между частиците вътре в материята поражда силата. В зависимост от степента на нейната проява говорим за мощност. Привличане или отблъскване се получава тогава, когато информацията е дала съответното направление.Когато мощността премине в действие, говорим за активност. Ние живеем във вторично произведен свят. Първичния свят е този, който съществува в Съзнанието на Висшия разум (Великото Съзнание). Пространството на Първичния свят, е света на необозримата светлина. Той има своя структура, която е изключително опростена система на съществуващото в нашата вселена слънце. Този свят, света на необозримата светлина е еманация на невероятната радиоактивна дейност на Висшата разумна същност на Твореца. Затова всичко достигнало до нас носи в различна степен способността да се дели. Всяко вещество е изградено от елемент, който търси себеподобна структура, съгражда части от цялото, съгражда самото цяло и винаги може да се разпадне до нивото на първосъздаването си, т.е. до своята първична елементарна форма на проявление, може да се каже на овеществяване. Радиоактивната енергия е двигателната сила. До нас тя достига силно редуцирана, защото мощността, с която се проявява е унищожителна за веществата от вторичния свят. Новата физика трябва да разглежда материята като имагинерен продукт на Великото Съзнание. В процеса на Сътворението всяка частица има своя структура на три нива: проекция, взаимодействие и овеществяване. Проекцията е нивото на необозримата светлина, взаимодействието е нивото на менталния свят, овеществяването е нивото на физическия свят. От Висшия разум тръгва лъчението, което проектира своя замисъл в света на необозримата светлина. От там съответната проекция се внедрява в менталния свят, за да бъде изградено информационното поле, което служи като отправна точка за създаване на формите във физическия свят, за неговото съграждане. Човешкият ум на сегашния етап от своето развитие е стигнал до възприемане само на менталния свят. Все още науката не може да възприеме съществуването на Божествения свят. Това означава да се обяснят съществуващите явления чрез новите познания за света на Светлината. Тя е необозрима в своята първичност, но с проявлението си във Вторичния свят тя не само може, но и трябва да бъде изучавана, за да се постигнат вече много необходимите промени в структурата на човешкия организъм, което ще рече, че е назряла необходимостта на клетъчно ниво да се постигне нова форма на съществуване. Това трябва да се разбира като изграждане на нова, различна от сегашната структура на биоматерията. В нея трябва да навлезе повече светлинна енергия, което ще създаде условия за по-голямо участие на радиоактивната енергия в жизнените процеси на организма. Сега тази енергия поразява биоматерията, защото биологичните организми имат в много ниска степен светлинния елемент като първооснова. Съграждането е вървяло по пътя на редуциране на радиоактивната слънчева енергия. Сега започва частично освобождаване на нейната сила. Това изисква и необходимата пригодност на организмите от биологичния свят. Растителните видове вече имат нова генетична структура и учените откриват промените. Животинските видове също търпят промяна. Тя се извършва с помощта на Същества от Висшата йерархия на Светлината. Не така стои обаче въпросът с човешкия организъм. Човекът притежава съзнание, което много трудно се променя и това може да стане причина за неговото частично унищожаване. Ще загине непригоденият организъм, този чието съзнание е запазило нивото на старата структура. В нея и чрез нея не може да работи в необходимата степен светлината, за да създаде нужните условия за проникване на радиоактивната енергия. Тя и сега присъства в човешкия организъм, но в изключително занижено количество – нещо, което само подсказва заложената възможност за по-нататъшното й участие в развитието на човешкия организъм във физическия свят. Тъй като е въпрос на съзнание, тази изключителна по своята същност промяна може да бъде постигната по пътя само и единствено на Духовното развитие. ЗА НЕОТЛОЖНИТЕ ПРОМЕНИ Знанията, които човешкият ум може и трябва да усвои, идват при всеки човек по различен път, защото различно е нивото на способностите и възможностите за всеки. Затова е добре хората да работят на групи – да се събират редовно и да обменят своите знания и опит и никой да не се счита за по-голям, ако знае нещо повече. За всеки прогледнал в мрака на своето себелюбие и преодолял илюзията за своето величие, следва дълъг път за себепознание и образование. Образованието, което вие получавате в училище ви дава само най-необходимите знания, които определят в известна степен общата култура. Това, което е необходимо да се постигне в човешкия живот е познанието за духовната структура на Съществуващото. Тя е в основата на всичко, което се проявява като форма и като действие, а чрез действието се изявява разумното начало на Сътворението. За да се постигне нивото на образование, което е необходимо за живот на Земята, трябва да се свържете с такъв източник на знания, който е постигнал утвърден авторитет чрез прякото си участие в създаването на духовната култура. Това означава Същество от ранга на Великите посветени, Същество, което е донесло със себе си не само знания, но и любов. Сега в тези времена идва много информация на Земята от различни краища на Вселената. Загрижени са всички, които знаят какво се извършва тук от земните хора и тревогата е голяма, защото сега е най-важното време, когато се определя бъдещето на живота тук. То е важно поради две основни причини: поради изчерпване на енергийните ресурси на Земята и поради изчерпване на възможните форми за работа с човешкото съзнание. В първия случай трябва да се вземе предвид от всеки човек, че енергийни ресурси на Земята са всички онези източници на енергия, които безразборно се пилеят от хората: това не са само твърдите горива - като въглищата, не само течните - като петрола, дори не и газта, но най-вече живата растителност! Енергийните източници на Земята са на изчерпване. В Божия план е предвидено на човечеството да бъдат дадени знания за нови форми на енергийно обезпечаване. Вече са спуснати някои проекти за автомобилостроенето, за да се прекрати използването на петрола като гориво, но за съжаление богатите и твърде алчни хора, които печелят от него, пречат за усвояването на нови енергийни източници, които ще осигурят екологично чист автомобилен транспорт. Така се пречи и за други производства. Афишираната напоследък загриженост от страна на политиците за настъпилите вече промени в климата, не може да реши проблема, защото не се пипа там където трябва. Необходимо е изключително отговорно отношение към всичко, което е свързано с военното производство и изпитанието на новосъздадените оръжия от всякакъв вид. Дори не толкова химическата промишленост замърсява в стремежа си да произвежда химия за бита, колкото тези, които произвеждат различни видове оръжие и още повече, които си позволяват да взривяват бомби с т.нар. „обеднен уран”. Атмосферата се замърсява допълнително и от големия брой самолети, които би трябвало да използват екологично чисто гориво. Сега те увреждат атмосферата на една твърде уязвима височина. Трябва общественото съзнание да бъде подготвено за идващите промени. Те се налагат от самия ход на всички процеси, които оформят и създават живота. Промени трябва да настъпят най-вече в образованието на хората. Необходимо е образование, което да учи хората на тази планета, не да унищожават, а да се развиват като личности, които могат да бъдат полезни на Природата със своите светли мисли и разумни действия. Защото голяма е вредата от енергийното замърсяване на пространството чрез лошите мисли. Затова Христос казва, че това, което излиза от човека, то го осквернява най-вече. Образованието, за което ви говоря, че е необходимо, не е затворено в дебелите томове на различни автори. То е дадено чрез словото на Христос преди 2 000 години и чака човешкото съзнание да се пробуди. Знанието, което носи това слово може да промени културата на човешките взаимоотношения, може да превърне човека в приятел на Природата и всичко създадено в нея. Не си мислете, че имате много време за отлагане! Не си мислете, че ако не вие, някой друг ще направи това, което трябва! Защото не е ли това, което трябва основното ваше задължение? А то е да се постараете със силата на добрата светла мисъл да промените малко по-малко първо себе си, а чрез себе си и света. Това може да се случи само, ако населите вашето съзнание със светли мисли. Осветете първо вашия храм – храма на вашата душа с добро пожелание за мир и благоденствие. Живейте с мисълта за любов към хората и не я имайте само в ума си като информация. Настанете я в съзнанието си и така няма да се гневите на другите край вас, а ще ги приемате поне с добро чувство, ако не можете с любов. Ако всеки се ръководи в поведението си от тези пожелания, колко различен би бил светът!!! СЛЕД ФИЛМА НА btv „ВЕЛИКАТА ЕРЕС” Когато богомилите започнали своя организиран живот се създало първото духовно общество в България. По какво се е отличавала тяхната организация? Те имали своя идея – спасението на човека от царството на мрака. Имали добре построена теория за осъществяването на тази идея - просвещение. Имали и конкретни напътствия върху чиято основа създали своята теория – знанието „свалено” за тях чрез Боян Мага. Знанието, така както те са го приели, означавало за тях връзка на човешкия Ум с Висшия разум, като тази връзка те откривали във възможността да се общува пряко с Божия Дух. Те не само вярвали, но използвали тази възможност като средство за обучение. Те умеели да употребяват силната концентрация и така постигали състояние на пълно пречистване на мисълта, състояние на благоговение пред силата на Духа. Тези от тях, които имали истинска убеденост в правотата на своите възгледи са били твърди привърженици на идеята за хармония с Природата. Нея, Природата, те приемали като първото и последно доказателство за съществуването на Бога. Те са били изключително убедени в необходимостта човекът да изучава природните закони и така да постига хармония с Природата. Просвещението за тях е задължителното условие за спасяването на човека, защото безпросветния е роб на невежеството. Защо се твърди, че богомилите са обяснявали сътворението на света като дело на Сатанаил? Първо трябва да се отбележи, че те поставят Сатанаил твърде високо в йерархията. Те го представят като пръв помощник на Бога. Но защо Той – Бог, който може да владее света и да постави всяко нещо на мястото му е допуснал Сатанаил да създава зло? А за какво зло става въпрос? Според теорията на богомилите злото се проявява чрез лукавството, чрез лицемерието и изкривената представа за Бога и света като Негово творение. Факта, че те отричат иконите, литургиите и различните тайнства, само доказва, че богомилите искат да спасят истинската вяра, като премахнат всичко, което обременява човешката мисъл с многословие. Многословието е лоша проява на човешкия ум, а в случая се използва словото за опорочаване светлата сила на Божията любов. Всичко в литургиите и тайнствата е изпълнено с много думи, които внушават на човека, че той е рожба на греха, че живее като грешник, защото неговите родители са допуснали греха още в началото на Сътворението Това, на което Църквата учи и е послужило като основа на богослужебните книги е живот за изкупуване на греха - на човека се внушава, че се е родил грешен и основната цел на неговия живот трябва да бъде изкупуването на греха. Като грешник той не може да живее с радост, защото над него тегне прокобата на вечния грях. Така на човека се отнема самочувствието, достойнството и най-важното – творческата инициатива. И ето тук идва на „помощ” Сатанаил. – образ създаден, за да внушава на човечеството чувството на грях и поквареност. Целта е човекът да приеме себе си като покварен и грешник, да приеме това внушение като истината за своето естествено състояние. Така той може да бъде наказван, контролиран и управляван значително по-лесно. Тогава кой има интерес от появата на Сатанаил? И как така всичко в този свят може да се променя, а единствено неизменна остава силата на първородния грях. Всъщност за какъв грях става въпрос? Не е ли това изпреварващото желание на човешкия ум за придобиване на знания, преди още да е укрепнало съзнанието? Може ли този, който не умее да стъпва правилно, да има уверена походка? Ето затова става въпрос. За да бъде запазена свободната воля на човека се е получило разминаване между две основни направления в човешката еволюция: просветеност и нравственост. За сега не е усвоено нито едното, нито другото. Човекът сега е знаещ, но не е просветен. Къде е разликата? Тя е във формата на проявлението. Знанието е сила и то се проявява точно като сила. Силата, която може да промени живота, но за съжаление не и съзнанието. И това е така, защото съзнанието, за да може да изпълни истинското си предназначение – да твори с любов, трябва да има нравствена основа. Сега то се проявява само като резултат от познанието, като резултат от живия опит. Липсва себепознанието и така се губи изначалната връзка с човешката духовна същност. Човечеството вече премина през периода на знанието. Сега трябва да навлезе в периода на просвещението. Просвещението е свързано най-пряко със съзнанието. То се гради върху основата на познанието (живия опит) и желанието за добротворчество. Водещата роля е на желанието за добротворчество. То ще определи подхода в усвояването и използването на знанията. Така човекът ще може да опознае истинското знание, което е резултат от съществуващите от и чрез Сътворението Космични закони. Те са духовни закони и изискват от човека грамотност, за да може да усвои знанието, което могат да му дадат. Грамотността е необходима на човека, за да може той да чете с азбуката на Природата. Когато се научи да чете с азбуката на Природата, човекът ще бъде просветен. Просветеният човек приема нравствеността като необходимост за своето развитие. Той я търси в душата си, а я усъвършенства чрез ума в съзнанието си. По този начин знанието променя своята същност и от комерсиално се превръща в благородно знание. Така човешкото съзнание се променя и постига нивото, което е необходимо за целите на Сътворението. Затова сега всичко в света ври и клокочи, защото изтича един съществен период от човешката еволюция. Човечеството създаде условия за живот, които няма как да бъдат поддържани повече. Те се доказаха като неподходящи дотолкова, че вече започнаха да увреждат планетата и човека.. Сега ще трябва пропуснатото да бъде осъществено. Оказа се, че не е възможно, както му се искаше на човешкият ум, да скочи от второто на петото стъпало от стълбата на човешката еволюция. За съжаление, той все още е на второто стъпало и ще трябва да се научи да чете във Великата книга на Природата, за да изпълни заръката на своя създател – да се научи да живее чрез любов. СЪЩНОСТ, ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА УЧЕНИЕТО ЗА НОВОТО СВЕТОУСЕЩАНЕ Формула – напътствие: Живей ЧРЕЗ любов! СЪЩНОСТ Учението за новото светоусещане е концентрирано, логически построено знание, което има конкретна цел и ясно изразена същност. В основата на Учението за новото светоусещане стои интегралния принцип за създаване на цялостен, завършен модел на познанието за добродетелите. Интегралният принцип работи чрез активното участие на изискването за кохерентност* в усвояване на знанията, които са предмет на Учението за новото светоусещане. С кохерентния си подход този принцип постига пълнокръвност и съзвучие. Пълнокръвност по отношение на взаимното допълване на информацията, която изгражда определено понятие, и съзвучие във всеки от нюансите, които създават многопластовото му знание и определят неговото богатство. Завършеността и приоритетната значимост на Учението за новото светоусещане се формират върху основата на благородното знание, което е въплътено в добродетелите. Те не бива да се разглеждат като напълно самостоятелни и независещи една от друга думи. Добродетелите трябва да се възприемат като понятия и да се изучават като структуроопределящи елементи на семантичната стойност, която инициира силата на Нравствения закон. Чрез него знанието се превръща в принцип, определя начина на живот. Нравствения закон има свръхприроден и свръхсоциален характер и присъства като неписано правило във всяко човешко съзнание. Без него човешкото съзнание не би познавало съвестта и отговорността. 7 кратки правила изразяват истинската същност на Учението за новото светоусещане. 1. Живей като цветята! Да живееш като цветята означава да си в хармония с природата и да създаваш красота. 2. Работи като пчелите! Това напътствие означава чрез трудолюбие да осъществяваш всяка своя идея. Действията ти да бъдат ползотворни и безкористни. 3.Учи се от мъдростта на Природата! Това означава да благоговееш пред мъдростта на Сътворението, да се учиш на наблюдателност, съобразителност и разумност. 4. Поддържай ума и сърцето си чисти! Чисти да са и тялото, дрехите и домът ти! Това изискване е свързано с напътствието всеки човек да живее със светли мисли и желания и нищо от действията му да не е зловредно. Ако тялото, дрехите и домът ти не са чисти, значи ти не си дорасъл до необходимото съзнание за живот в духовния свят. Ако има ред в главата ти, ще има ред и в дома ти. 5. Уважавай себе си! Уважението към себе си е първата стъпка към себепознанието и усъвършенстването. 6. Не забравяй другите! Въздухът, слънцето, водата и земята са колкото твои, толкова и на всички останали! 7. Обичай Живота! Този, който обича живота, се изявява чрез силата и творческата активност на разумното и благородно начало. Такъв човек най-леко постига съвършенството да живее чрез любов.
ЦЕЛ Осъзнаване на добродетелите като вродена потенция, чрез която човекът се развива и усъвършенства. Усвояване на благородното знание въплътено в добродетелите като средството, чрез което може да се осъществи нереализираната идея на Великото Съзнание за живот ЧРЕЗ любов. Добродетелите са група качества, с които си служи Божествения свят. Чрез тях Висшите същества от йерархията на Светлината работят за еволюцията на човешкото съзнание. Човек се ражда с тези качества. Те са вложени в първообраза на неговата душа още при Сътворението. Когато си изяснява смисъла на думите – добродетели, човекът постига вътрешно разбиране за нещата от живота и така той може правилно да ги използва. Ако човек се постарае да постигне пълноценно съжителство на тези качества в душата си, той ще приложи в своя живот правилата от Правилника на Природата. Добродетелите са елемент на най-висшите и чисти енергии на финия свят. Затова те работят на квантово ниво. На физическо ниво те са представени като качества на характера, за да могат да бъдат използвани целесъобразно за духовното усъвършенстване на човешката личност.
ЗАДАЧИ * 1. Опознаване на интуитивния подход за работа с добродетелите. Всеки човек по свой си начин е усещал силата на своята интуиция. Всеки знае, че това е вътрешното усещане, което му подсказва как трябва да постъпва, но не всеки е убеден в неговата правота. Всъщност говорим за силата на онова знание, което се е съхранило във времето и служи за отправна точка в развитието на всеки човек. Вътрешното усещане не трябва да се бърка с вътрешния глас. То се проявява като опитност, като знаене, което подсказва човешките възможности. Добродетелите пряко се изявяват чрез интуицията, но човек може да възприеме това, ако има необходимото разбиране. 2. Придобиване на умения за работа с добродетелите на фино енергийно ниво. Тук най-пряко се изявява изискването за кохерентност, иначе ни би могло да се говори за интегрален принцип в усвояването на въплътените в добродетелите знания. Неговото влияние има най-голяма стойност за синхронизиране на енергийните потоци на мозъка и сърцето, което ще рече за създаване на хармония между мисли и чувства. Последователната работа с добродетелите създава необходимите условия за хармонична връзка между ума и сърцето. * кохерентност - взаимна свързаност, съгласуваност. ** Двете задачи са разработени като конкретни теми, които ще бъдат включени в предстояща книга. ВСЕМИРНА НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ УЧЕНИЕТО ЗА НОВОТО СВЕТОУСЕЩАНЕ Бурният икономически и политически живот на планетата през втората половина на ХХ в. наложи глобализацията като обективен и закономерен исторически процес. Нейното спиране или задържане вече е невъзможно. Глобализацията определено има своите положителни страни, но съществува и нещо твърде тревожно и то е свързано с интересите на западните политико-финансови олигархически групировки. Това е техният стремеж за построяване на т.нар. „нов световен ред”. Налице са условията необходими за тази цел, но има една съществена подробност, която ако бъде пренебрегната човечеството ще загуби цялото си духовно, интелектуално и материално многообразие. И не само това! Съществува и още един изключителен по своята важност въпрос. Това е въпросът за подготовката на колективното съзнание. Човечеството като цяло не е готово да приеме новият световен ред. От тук и категоричните мерки, които предприемат неговите защитници. Груба грешка е да се създава свят без граници, свят управляван от едно световно правителство, свят с една религия и в същото време да не се вземе под внимание изостаналото в своето развитие човешко съзнание. Тези хора, които искат да създадат една държава на територията на планетата, не знаят или изобщо не се интересуват, колко голяма е отговорността на всеки човек, който идва за живот тук, ако той подкрепи изкористения и незавършен модел на новия живот, към който те се стремят. Това, което те предлагат обслужва само малка част от населението на Земята и затова съществуването на останалите, тези, които „идват в повече” е под въпрос. Умишлено се създават междуетнически вражди, засилва се влиянието на изкуствено създадения тероризъм, предвижда се да се използва изкуствено предизвикан срив на банките, непочтено се работи с науката, като са създадени т.нар. „етнически оръжия”, които отключват генетични проблеми и така улесняват премахването само на определени части от населението. Затова всички онези, които имат желание да защитят правото на живот на Земята без да се използва вече известният модел за нов световен ред, трябва да се организират в общества, които да бъдат полезни на населението на цялата планета. Те трябва да работят активно за просветителска работа сред масите, за да стане ясно, че никой който и да е той, не може и не трябва да променя Божият промисъл за живот във Вселената. Необходима е активна просветителска работа, за да стигне до всеки човек Учението за новото светоусещане. То се гради върху основата на нереализираната до сега Идея на Великото съзнание за живот чрез любов. Идеята за живот чрез любов носи благородния замисъл за усвояване на знанията въплътени в добродетелите. Така чрез тях човечеството поне ще се постарае да направи процеса на глобализацията управляем, да постигне „глобализация с човешко лице”. Ще припомним, че добродетелите са група качества чрез, които Божествения свят работи за създаване и утвърждаване на устойчиво работещо, благородно съзнание. Идеята за живот чрез любов дава възможност на душата да изяви божественото в себе си. Така човекът ще престане да воюва със себеподобните си и с Природата. Силата на това неразумно противопоставяне вече застрашава човечеството със самоунищожение. С голямата надежда, че ще бъдем правилно разбрани, насочваме вниманието на хората върху изключително съществения момент в Учението за новото светоусещане. В кратката формула „Живот чрез любов”, е включена цялата Божия мъдрост. Забележете, не живот с любов, а ЧРЕЗ любов. Тази съществена подробност идва да ни подскаже, че е отминало времето на добрите пожелания. Вече е крайно необходимо активно да се работи с онези качества в човешката душа, които ще създадат възможност за оползотворяване на знанията, които те носят. Учителят Беинса Дуно непрекъснато напомня за приложение на знанията. Там е разковничето, но приложение на знанията ще има само ако, съответното знание е възприето с разбиране, с отношение към информацията, която то носи. Не е възможно да бъдеш благороден човек, ако не си осъзнал присъствието на божественото у себе си, ако не си възприел истината за сътворението на живота и неговото предназначение. Добродетелите ни казват, че като възприемем благоразумието, ние приемаме нравствеността като основното качество, което ще ни даде възможност да изградим в живота си принципа на справедливостта; ако възприемем добродушието, това означава да използваме във всяко свое начинание добронамерения подход, чрез който уважението към другия човек ще бъде принципно правило във взаимоотношенията, които създаваме. А колко силно е значението на думата „Богоугоден”! Богоугоден е просветеният човек, защото той познава космичните закони, той може да работи с онези истини, които определят правилата за хармония в Природата. Ето такъв подход е необходим на човечеството, за да бъде усвоено Учението за новото светоусещане. Живот чрез любов може да постигне всеки, който е способен да изгради своята лична позиция към нещата от живота и към самия себе си чрез активна просвета в посока нравственост. Ограмотяване и просветеност е повикът отправен към човечеството от Висшите учители от Бялото Братство. Възприемането на знанията, които носят добродетелите е средството чрез, което човекът ще се осъзнае като градивна частица от Великото съзнание, като съавтор на Идеята за живот ЧРЕЗ любов. Обективната действителност, обаче изисква да се каже и още нещо, също толкова важно, колкото и казаното до тук. Идеята на привържениците на новия световен ред набира скорост и не е трудно да се види, че подготовката на условията, необходими за неговото въвеждане върви твърде последователно. И това не е случайно. То е другата, мрачната алтернатива за спасяване на живота на планетата. Нейното използване ще се наложи, ако човечеството не се потруди да промени сегашният си, крайно несъвместим с природните закони, начин на живот. Промяната е изключително необходима и поради изчерпването на енергийните ресурси на планетата. Извличането от недрата на Земята на значителни количества каменни въглища, петрол и газ, създава условия за сериозно разместване на земните пластове, деформира структурата и обема на формата й. Този факт трябва да напомни на човечеството, че така Земята губи своята жизненост. Хората вече се превръщат в паразити, като не си дават сметка, че не е възможно постоянно да вземат от едно място, колкото и огромно да е по размерите си то, и това да няма никакво значение. В същото време и поради натрупаното вече голямо количество отрицателна психическа енергия Земята е застрашена от изолация във Вселената. Това по-скоро е самоизолация в чисто физически план на базата на създалите се вече слоеве от вредни емисии в атмосферата. Земята се превръща в нежелан източник на замърсяване за Вселената. Ето защо, ако човечеството не промени своя начин на живот като осъзната необходимост, ще бъде принудено с насилие да го направи. Така ще загинат много хора, за да може тези, които останат да приемат новите условия за живот. Човечеството все още може да се спаси! Вече съществуват много добри разработки на почти съвършени екологични проекти, които могат да спасят планетата от унищожително замърсяване. Висшите учители от Бялото Братство предлагат ограмотяване и просвета чрез разумна и последователна работа с добродетелите. Но, за да се постигне това, хората не трябва да бъдат пасивни наблюдатели на всичко, което се случва около и с тях. Необходима е задълбочена работа в посока на самосъзнание, себепознание и самоопределяне, т.е. работа с добродетелите за изграждане на толкова необходимото ново светоусещане. То ще помогне на всеки човек пожелал да постигне пълноценен живот да изяви божествената сила на своята душа.
ВСЕМИРНАТА НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА И НИЕ Всемирната научно-образователна програма е средството чрез, което работят с нас, земните хора, Висшите учители от йерархията на Бялото братство. Това е организирана система за духовна работа с населението на Земята. Инициатор, организатор и изпълнител на тази повсеместна дейност е Школата на Христос. Учителите от тази Школа имат конкретни задачи, които ги свързват с хората от всички кътчета на нашата планета. През последните години, кръгът на сътрудниците за тази дейност видимо се разширява. Целта е все повече хора да навлязат в редиците на обучаваните, за да може да се осъществи необходимата промяна в светоусещането на земните хора. Крайната цел, обаче е свързана с толкова необходимата промяна в човешкото съзнание, която ще сложи основата на новия етап от развитието на човечеството. С така търсената промяна трябва да се постигне изграждането на новата духовна среда, която ще стане залог за следващия етап от еволюцията на човешкия род. Никой не трябва да се заблуждава, че шестата раса ще дойде изведнъж, като едно цяло формирование, за новия живот на Земята. Създаването на шестата раса е дълъг и сложен процес, за чието осъществяване ние, земните хора, трябва да бъдем всеотдайни работници. От нас се изисква с помощта на Висшите учители, да изградим здрава и нравствено-чиста система за просвещение на човечеството. Три са основните точки, които определят същността на това просвещение и на тях е подчинена цялата дейност на Всемирната научно-образователна програма. Първата точка е свързана с изясняване произхода на живота на планетата. Втората е жизненоважна по отношение на осъзнаването на смисъла и конкретното предназначение на човешкия живот. Третата също толкова важна точка засяга планетата Земя като геостратегическо и геополитическо средище за живот на хората. Сами разбирате, че за всяка от тези точки може да се изпишат тонове хартия и в крайна сметка нищо да не е ясно. Но Учителите от Школата на Христос твърдят, че истината макар и в щрихи, е достъпно обяснима. Да се спрем най-напред на проблема за произхода на живота на планетата. Съвременната наука има вече конкретни догадки, но нито физиката, нито биологията, нито който и да е друг клон от науката не е докоснал същината на този проблем. Радостното, което задължително трябва да се отбележи е, че учените занимаващи се с квантова физика вече изказват и конкретни заключения, с които признават съществуването на Свръхразум във връзка със съществуването на Тънкият Свят, фините човешки тела, Душата Духът, физическата основа на съзнанието и мисълта. Първопричината за произхода на живота, трябва да се търси във Великия Замисъл за Сътворението. Тук е необходимо веднага да се обясни, че не става въпрос просто за една, макар и велика мисъл или идея. Когато се говори за Великия Замисъл, трябва да се знае, че става въпрос за създаването на изключително сложните условия, необходими за възникването на живот. Замисъла включва в себе си построяването и създаването на цялата система от взаимодействия в космическото пространство. Всичко, което се ражда за живот и всичко, което създава живот е резултат от безграничното взаимоотдаване на структурните елементи на Сътворението, т.е. всяка частица съдържа в себе си информацията за своето предназначение и в резултат на това влизат в действие силите на привличане или отблъскване. В този смисъл говорим за саморегулиращите се правила на Сътворението. Науката познава функцията на тези сили, но с малки изключения, не може да ги приеме като резултат от добре организиран Замисъл за творческа активност. Ето тук, дори преди самото начало, на зараждащия се в тази Вселена живот, стои Идеята на Великото Съзнание, на Абсолюта. Тя се разгръща в определена последователност и за всеки непреднамерено разсъждаващ ум, доказва своята творческа същност. За реализацията на тази Идея се грижи цяла йерархия от Светли същества, които имат своя върховен ръководител – Бога на Познанието. Той има различни наименования: Творец, Създател, Йехова. Но както и да го наричаме, това е Силата на познанието, или казано по-конкретно, внедреното в съвършената структура на Познанието, желание на Свръхразума, на Абсолюта да създава живот. Така се изявява Неговата Любов, която живее чрез Бога на Познанието – Този, Който овеществява Идеята на Абсолюта, т.е. Този, Който създава всичко, което виждаме, чувстваме и усещаме, всичко до което се докосваме. Сътворението не е случайност или нечие хрумване. То е творчески процес възникнал, развил се и развиващ се като Уникален Път за Себепознание и незаменимо средство за самоусъвършенстване. Сътворението е еманация на Великото Съзнание и негова най-пряка Себеизява. Така Създателят опознава Себе си, изгражда Себе си и създава живот. Приемаме го като Бог Абсолюта. Всичко създадено е следствие от Великата Идея за живот. Тя идва от Замисъла на Абсолюта и получава своя овещствен вид като енергия на светлината. Светлинната енергия стои в основата на всичко видимо и невидимо. Тя самата е живот и средство за живот, защото в нея е въплътена енергийно-информационната същност на Великия Замисъл. Различните нюанси на Неговото изпълнение включват многообразието на Природата и човешкия род. Ето тук трябва да търсим истината за произхода на живота. Съвременните хора би трябвало да възприемат своето съществуване и изобщо живота на Земята като част от Великата Идея за Сътворение. Всички ние сме градивни частици на Системата за живот. Този живот има едно основно предназначение : да създаде в условията на физическия свят живо работещо съзнание. Бог – Абсолюта е вложил в първообраза на човешката духовна същност всички необходими елементи за нейното развитие в условията на по-грубия материален свят. Елементите са онези качества в характера на всеки, с които той се ражда на този свят. Те са вложени в духовната ни същност, така както програмните продукти в една компютърна програма. Човешкият ум трябва да ги открие и да ги използва за създаването на съзнание. Ето защо психолозите говорят за себепознание. И тук вече навлизаме в приоритета на втората точка от плана за Просвещение според Всемирната научно-образователна програма. Това е осъзнаването на смисъла и конкретното предназначение на човешкия живот. Ние идваме за живот в този свят и трябва да опознаем духовната си същност, за да изградим съзнание – устойчиво работещо, благородно съзнание. Затова когато някой казва че човекът е създаден по образ и подобие Божие, трябва да знае, че човекът е създаден, за да бъде Творец. В основата на всяко действие трябва да стои активното творческо начало. Стойността на отработеното съзнание е толкова по-съществена, колкото повече това съзнание има творчески способности и умее да ги изяви. Съзнанието е единственото нетленно нещо, което остава след нас и продължава своя живот. То става частица от единното информационно поле на Вселената. От тук и изключителната ни отговорност не само с какво съзнание живеем, но и с какво съзнание си отиваме от този свят. Съзнанието съхранява опитностите и чрез тях израства за всеки следващ живот. Опитностите са нектара, който ние хората преминавайки през трудностите на физически свят, съумяваме да съберем и в рамките на един човешки живот да ги облагородим, за да станат част от нашето съзнание. И сега вече е дошло времето когато Висшите учители от всички духовни учения настойчиво ни говорят, че трябва да променим съзнанието си. В многобройните си послания изпращани чрез различни хора от целия свят, те говорят за голямата необходимост от издигане нивото на човешкото съзнание до нивата на нова духовна култура, дори до нивата на ангелската йерархия. Защо се изисква това от нас? Защото ние не изпълнихме основната заръка на нашия Създател, останахме встрани от основния божествен промисъл. Човешкото съзнание все още е на много ниско ниво от своето развитие. То е твърде далеч от идеята за благородно творческо съзнание. Човешкият род се дели на наши и ваши, воюва грубо демонстрирайки етническа нетолерантност, шири се религиозната нетърпимост и безцеремонно се унищожава природата. И сега вече можем да преминем към третата основна точка от Всемирната научно-образователна програма: това е геостратегическата и геополитичската среда, в която живеем - абсолютното неоспоримо доказателство за качеството на достигнатото от човешкия род ниво на съзнание. Не е нужно специално да се съсредоточаваме, за да стигнем до заключението, че сегашните международни и междуетнически отношения са под нивото на каквато и да било култура на човешките взаимоотношения. И това е факт, който се налага от само себе си. Защото навсякъде, по цялата планета хората са настръхнали един срещу друг. Всичко, което създава напрежение и провокира локалните военни конфликти се дължи на прекомерното желание на определена група хора да трупат богатства и да владеят света. Това са хора с образование и твърде много знания, но на тях им липсва основното – те нямат нравственост. От тук нататък всичко се изкривява и получава уродливата форма на псевдодемокрацията. Резултатите са повече от трагични – светът е заплашен от самоунищожение. И тук възниква най-сериозният, най-тежкият въпрос: защо и с какво право човекът унищожава това, което не е създал? Той се ражда на тази планета, идва за живот и заварва едни чудесни условия: земя, кристално чист въздух, светло и просторно небе, бистра, живототворяща вода и благословената даряваща живот светлина. Всичко това вече е сериозно увредено. Земята прилича на проядена от молци дреха, заради безразборното ровене навсякъде, за да бъдат използвани „природните богатства”. Нещо повече – те определят геостратегическата позиция на съответната държава. Наличието или отсъствието на петрол, например, диктува икономическите интереси, а те пък определят мирното съжителство. Пълна безпринципност цари и в политическия живот. Със същото настървение човекът работи и за собственото си духовно разграждане. Деструкцията на духовната форма на съзнание започна преди нейното окончателно доизграждане. Крехките резултати от изпълнението на Божествения промисъл за създаване на живо работещо съзнание са в абсолютен застой. Няма цялостно развитие. Единично и на групи се правят опити за създаване на духовен живот, но той се изявява по-скоро под формата на различни учения, които клонят повече към разкриване и усвояване на паранормални умения и способности отколкото да се потърси връзка с чистата нравствена основа на новата духовна култура. Цени се преди всичко сензационното и това, което може да се използва за създаване на бизнес и печалба. Това ниво на съзнание има повсеместен характер и то определя съвременната геополитическа среда. Затова Висшите Учители с тревога гледат на този проблем и са го включили като основна точка във Всемирната научно-образователна програма. Така сложилите се обстоятелства доказват отсъствието на нравственост – основната причина поради, която човекът не използва морално-етичните норми. Той живее безнравствено и не може да бъде разумен участник в живота на планетата. Но тук е крайно необходимо да се направи едно съществено важно уточнение: не е правилно да се каже, че човекът няма нравствена основа, защото истина е, че човекът не познава своята нравствена основа, той живее без знанията за нея и така създава ново различно от необходимото за правилен живот поведение. От човешките взаимоотношения отсъстват такива необходими качества като справедливост, човеколюбие, благородство. Това пречи на човечеството да осъзнае коя е причината за етническото многообразие на планетата. Нека си отговорим на въпроса: има ли държава изградена на чисто етнически принцип? Навсякъде по земята хората са принудени да живеят заедно. И никой не иска да проумее коя е истинската причина! А тя, както всяка велика истина е много проста – хората трябва да се научат да живеят в мир помежду си. Те не трябва да гледат един на друг като на различния етнос или различното вероизповедание, а да приемат истината за своята духовна същност. В нея, в духовната същност, е вградена ценностната система на всеки човек. Нейният градивен материал са качествата, които приемаме под общото наименование добродетели. Те са средството, което формира и може да създаде необходимата духовна култура. Трябва, обаче да ги опознаем, затова себепознанието трябва да бъде основна част от учебника по психология, който се изучава в средните училища. В много по-достъпна форма е възможно да се работи за себепознанието и в по-ранна училищна възраст, стига обаче да има подготвени учители за тази материя. Себепознанието трябва да бъде непрекъснат процес за изучаване на собствения интелектуален потенциал и сега ще обясним защо се налага това. Когато човек изучава собствения си интелектуален потенциал, той изучава онези качества, които Създателя е вложил в него. Защо се налага да изучаваме себе си? Защото това е изходната позиция, от която градим своето светоусещане. В зависимост от това как и доколко сме възприели и опознали себе си, ще можем да възприемем и опознаем света. Един човек, който не обича себе си, който не познава себе си, не може да бъде полезен и на света. Тук трябва да знаем, че Умът е средството чрез, което човекът се приобщава към себе си и към средата от физическия свят. Умът има своята божествена основа, но той се развива и усъвършенства във физическия свят. Неговата уникалност, божествената му същност можем да открием в способността му да възприема и анализира всичко, до което се докосва. Твореца е вложил тази способност у него, за да може умът възприемайки и анализирайки нещата от живота да събира знания. Чрез знанията, той се усъвършенства и се превръща в градивен елемент на съзнанието.
САМОЦЕЛ Много често се чува по адрес на един или друг човек, че работи самоцелно. Какво означава това определение? Самоцелни са действията на ония хора, които започвайки някаква инициатива имат в ума си своето лично благоденствие, своя личен интерес. Те преследват определена изгода, която обслужва единствено само тях. От тук нататък като че ли няма какво да се каже по този въпрос. В действителност той изисква по-обширно и по – ясно уточнение, защото самоцелните изяви създават негативно отношение към съответните духовни общности или колектив, към които принадлежи самоцелно ориентираната личност. Самоцел срещаме там, където има тясно ограничено разбиране и отношение към общественополезните инициативи. Когато се работи за създаването на една конкретна фирма, например, този, който е носител на инициативата за нейното създаване, предимно се интересува от максималното извличане на печалба. В този случай той ще изостави всичко друго, което може да облекчи условията на труда в интерес на по-малките разходи, или ще пренебрегне изискванията за екологично производство все със същата цел. Този човек ще действа не от позицията на общоприетите правила, а самоцелно ще работи за постигането на бърза печалба. Има хора, които дотолкова се увличат в тази посока, че забравят напълно своята отговорност пред съвестта си, пред обществото и Бога. Такива хора опозоряват идеята за личната инициатива и се превръщат в алчни капиталисти. Всъщност идеята за личната инициатива е много силна форма за създаване на благоденстващо общество. Във Всемирната научно-образователна програма е предвидена конкретна работа с хората, за да се изясни същността на организацията на живота в съвременното общество. Какво е най-необходимо да се знае? Първото и най-важно нещо е уточнението, че в Божия промисъл, което ще рече в Идеята за еволюция на човешкото съзнание, никога не е стояла мисълта за създаване на експлоататорска класа, за каквато и да било форма на експлоатация на човешкия труд. Когато бяха създадени различните видове трудова дейност и се разбра, че това е начина, по който хората ще осигуряват своите доходи и така ще преживяват, бяха изпратени препоръки чрез Зороастър, да работят на „общата нива” всички, да поделят спечеленото всички, да отговарят за имуществото всички. Всеки да знае, че е стопанин на „общата нива” точно толкова, колкото и другия, и така да работи и се грижи за нея че да допринася за общото благо. Грижа на всеки да бъде вниманието към другия и всяка работа да бъде извършвана със съзнанието за добруването на всички. Ето този замисъл беше пренебрегнат, идеята изкористена и резултата е повече от печален. Сега хората се делят на бедни и богати. Има стремеж за създаване на някаква средна класа и това донякъде е реализирано в по-развитите държави, но и там хората са зависими от заробващите кредити. В крайна сметка се стигна до там, че хората работят, за да имат храна и се хранят, за да могат да работят. Встрани от напрегнатия трудов делник остават каквито и да било духовни стремежи. Сега най-важното в организацията на обществото е да се създадат такива условия на труд на базата вече на постигнатото материално-техническо обезпечаване, които ще позволят на хората да осъзнаят собствената си духовна същност и да могат да помислят за живота на своята душа, не само и единствено за своята прехрана. В този смисъл промяната на обществено-политическия модел на живота е просто наложителен. Това, което сега се нарича демокрация изобщо не отговаря на крайно належащите нужди за очовечаване на повсеместните стремежи за големи и бързи печалби. Явно е, че апетита идва с яденето и по този начин вече богатите хора се стремят да стават още по-богати, но този стремеж обслужва единствено тях и ощетява всички други, които са просто „работна ръка”. В този порядък от мисли трябва да бъде посочен като много жалък резултат рухналия експеримент със страните от социалистическия лагер. Беше провалена голямата идея за общото благо. Комунистическия строй изобщо не можа да просъществува според предвидения замисъл. Всичко беше изкористено до неузнаваемост от група хора, както и сега се постъпва с демокрацията. Това, което тогава беше предложено на човечество не се състоя поради една единствена причина – липсваше нравствената основа. Не бяха изградени моралните устои, за да може да потръгне и се реализира новия живот. Бога беше забравен, а идеите на Християнската етика бяха употребени като частично нагодени към интересите на тези, които превърнаха комунистическия строй в някаква командно-административна неразбория. Всичко в казаното до тук няма нищо общо с каквито и да било политически интереси. Целта е да се подтикне човешката мисъл към самовглъбяване и анализ на така организирания живот. Задълбоченото преосмисляне на начина на живот, който има сега човечеството е крайно необходимо вече, за да бъде спасена планетата, за да бъде спасен изобщо човешкия живот и да се даде път на изначалния Божи промисъл за живот чрез любов. ЗА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ И НЕГОВАТА УНИКАЛНОСТ Човешкият живот е нещо уникално за всеки роден под небето. Той е истинската реална проява на Замисъла на Великото Съзнание. Чрез човешкия живот се изпълнява определена програма, която за всяка личност има своя характерна особеност. Всяка от човешките души изпълнява своята програма като необходимото условие чрез, което може да изяви себе си, своите лични творчески способности и умения. За да уточня ще кажа: човешкият живот е средството, чрез което Великото Съзнание твори, и формата, чрез която всяка личност се изявява. Като средство чрез, което Великото Съзнание твори, човешкият живот представлява програма в действие. В тази програма са вложени конкретните елементи, чрез които тя може д бъде изпълнявана. Можем да използваме сравнението с информатиката и да кажем, че става въпрос за програма и нейните продукти. В случая, като имаме предвид програмата, трябва да разбираме основните направления, според които трябва да се реализира човешкият живот. Когато си обясняваме същността на този фундаментален въпрос, никога не трябва да забравяме основната причина за сътворението на човека: създаване на живо, работещо съзнание. Това съзнание остава вечно „живо”. То има своя път след смъртта на тялото, като елемент от структурата на човешкия дух. Така в порядъка на цикличността раждане – прераждане, човекът се превръща в съавтор на Великото Съзнание, като към създадената от Него изначална програма, човекът в рамките на един живот, прибавя трайните знания събрани в собственото му съзнание и така програмата постига развитие. Основните направления винаги са предмет на себепознанието, тоест човек трябва задължително да потърси и опознае своите умения и способности. Една част от тях са продукт на изначалната, на първичната програма от сътворението на живота за отделния човек, а друга част са отработени от неговото лично съзнание в периодите на земния му живот. Всъщност, това са трайните знания известни от езотеричната литература като опитности. Човешкият ум работи и с едното и с другото, за да може да създаде формата на своя живот. Когато говорим за форма на човешкия живот, трябва да разбираме проявеното поведение, защото то е резултат от отношението на личността към себе си и към всичко останало. Активното отношение приобщава човешката личност към двете основни нравствени категории Добро и Зло и слага отпечатък върху нейното развитие. Така човешкият живот приема формата на творчески процес или остава недоразвита информационна структура. Във формата на творчески процес, човешкият живот пълноценно сътрудничи на изначалната програма, а във формата на недоразвита информационна структура остава неупотребена, разпиляна жизнена енергия. Това се получава тогава когато са останали неупотребени вложените в човешката душа качества. Умът не ги е открил и не ги е използвал, или открил ги е, но ги е използвал частично. Тогава когато умът не е открил вложените качества, човек живее със знанието и информацията, които сам създава по време на земния си живот. В тези случаи развитието на личността става по-бавно. Човекът не се е докоснал до дарените му умения и способности от Бога, вложени в изначалната програма, и така остават не използвани съществени умения и способности, т.е. човекът не е открил своя талант или го е открил, но не му е достигнало воля да го развие. Тогава когато човешкият ум е работил целеустремено с необходимата работоспособност, той ще използва дарените качества, но ще използва и трайните знания от предишни животи и така ще работи по съответните направления от своята програма, ще бъде както записахме по-горе, съавтор на програмата за създаване на живо, работещо съзнание. В смисъла, в който разгледахме до тук въпроса за създаването на човешкия живот, трябва да поясним още една страна от Идеята за създаването му. Това е необходимостта от неговото превръщане в живот за Бога. Тази мисъл изисква конкретно обяснение. Всеки човешки живот има две основни предназначения: живот за себе си и живот за Бога. Първото предназначение, живот за себе си, предполага точно това, за което писахме до сега – необходимост от целенасочена работа за реализиране на изначалната програма. В процеса на това изпълнение, човешкият ум създава условията, чрез които Духът твори и Душата живее пълноценно. Във втория случай, когато говорим за „Живот за Бога”, трябва да сме наясно, че става въпрос за голямата отговорност в човешкия живот за пълноценната интеграция на личността в структурата на Цялото. Човекът като продукт на Великото Сътворение има свое лично пространство във Вселената. Той е нейна градивна частица, и тук трябва да стане ясно, че участва в нейната структура със своето съзнание, с духовната си сила. Като биологичен продукт той е разтворим елемент сред елементите на Природата и в този смисъл неговата значимост е ограничена. Като духовна сила, обаче човекът е съставна част от енергийната структура на Вселената и се проявява с участието си в една от давете нравствени категории: Добро и Зло. Ето от къде идва голямата необходимост за човешкия живот да бъде облагородяван. Това ще рече човек да търси и открива стойностните качества на своята душа и като работи с тях и чрез тях да развива благородно съзнание. По този начин освободеното от плътската форма съзнание ще може да се интегрира в средите на положителната енергия, т.е. ще влезе в категорията „Добро”. Така човешкият живот ще получи предназначението „живот за Бога”, защото това е пътят, по който се изпълнява първият и основен закон на Сътворението – Нравствения закон. 16.08.2008 Основната задача, която изпълнява Всемирната научно-образователна програма е свързана с Просвещението. Това не означава, че хората са неграмотни, а представлява изискване към всички да се запознаят с новите конкретни потребности, които налага животът и по-точно еволюцията на живота. Сега животът на човечеството трябва да навлиза в сферата на духовната реалност. Поставена е нужната материална основа. Хората се научиха да работят и печелят. Сега трябва да се научат да живеят като духовни личности. Предстои да бъде осъществен трудния преход за преминаване на материалния живот в сферата на духовния. По-правилно е да се каже за превръщането на материалната култура в духовна. Тази задача е много трудна, защото човешкия род разви в голяма степен своето чувство за принадлежност към материалния свят. Сега ще трябва да се преосмисли всичко, което създава фундаменталната плоскост, върху която са стъпили хората. Преди всичко ще трябва да се преразгледа теорията за произхода на човешкия род и изключително ясно и принципно да се обясни на хората защо, с каква цел те живеят на Земята. По същество това е истинска революция за човешкото съзнание. Но това е основополагаща истина, от която нататък ще може да се гради духовния живот. Основната причина, която обяснява създаването на живот, тук на Земята е: зараждане, живот и развитие на живо, устойчиво работещо съзнание. Това Сме го казвали и в други теми, но тук е необходимо още веднъж, ясно и конкретно да се потвърди: смисълът на живота на човешкия род е зараждане и развитие на устойчиво работещо съзнание. До сега е постигнато много в тази насока. Човешкото съзнание има своята духовна същност и биологична основа. По отношение на духовната същност трябва да се различават три основни нива. І ниво - самосъзнание ІІ ниво - развитие, което трябва да се възприема като еволюционен процес за духовно себепознание. ІІІ ниво – самоопределение, което трябва да се разбира като желание за Духовен живот или като отказ от него. Самоопределение в пълния смисъл на думата може да направи само онова съзнание, което е постигнало успех в овладяването на знанията от себепознанието. Само този, който има ясна представа за своя произход, същност и предназначение може да направи истинското си и правилно самоопределение. Към самоопределение човешката личност пристъпва тогава когато е постигнала съответната степен на своето интелектуално развитие, което ще му осигури необходимите знания за възможностите, които дава духовното израстване. Това е резултат от активното и целенасочено участие в еволюционния процес. Всеки процес е низ от правила и взаимодействия. В случая трябва да знаем, че основната нишка, която свързва правилата и взаимодействията се нарича нравственост. Когато върху основата на нравствеността се създават всички форми на себепознанието, тогава самоопределението има високата стойност на благоразумно решение. Предимството на такова благоразумно решение се съдържа в неговата изходната позиция. Сега трябва да уточним, че както всяко друго нещо, което зависи от човешката воля, самоопределението съществува като мисъл, като намерение, като желание и като действие. Тук по отношение на желанието трябва да различаваме винаги неговите две форми: пасивна и активна. Пасивната форма на желание се опира най-вече на намерението. Това означава, че човешкият ум е възприел определена мисъл като идея за своята дейност, нужен му е обаче импулс, за да я реализира. В отсъствието на този импулс всичко остава в сферата на умуването. То може да се превърне в намерение и да остане на това ниво години. Необходимият импулс за постигане на действие може да се сравни с мигновено прозрение. Това е много фин усет на човешката психика за конкретния, най.подходящ момент за начало на действието. Ако човешката психика е успяла да се включи в подходящото време, това означава, че е подсказала на ума необходимостта от действие. Тогава когато действието се покрива със замисъла, когато съответства на изконното желание за осъществяването на определена цел, можем да говорим за проява на духовната същност на съзнанието. Това е пътят, по който Духът осъществява своята програма.* Съзнанието е средството, чрез което тя се развива, чрез което постига своето изпълнение, а изпълнението на програмата е средството, чрез което съзнанието се усъвършенства. Ето защо изходната позиция за самоопределението има изключително значение за постигане на благоразумно решение. Благоразумието като добродетел** изгражда духовната категория Мъдрост. Когато човек е направил своето самоопределение за пътя на своето духовно израстване чрез благоразумието, означава че той има обективна оценка за своите действия и ще използва справедливостта като принцип за всяко свое решение. Така неговият духовен живот ще се отличава с мъдрост и ще бъде съществена част от духовната еволюция на човечеството. * Виж книгата „Езотерични записки” ** Виж книгата „Посланието на добродетелите” 07.08.2008 г. За ролята на вярата в човешкия живот Силата на човешкото здраве се крие в силата на човешката мисъл! Силата на човешката мисъл идва от силата на Божествената мисъл. Единението на човешката мисъл и Божествената мисъл може да се получи само, ако човек има чисти сетива. Човекът възприема Божествената мисъл чрез слуха, зрението и съзнанието си. На физически план това означава: концентрирано внимание, съсредоточена мисъл и светли чувства. Концентрираното внимание изисква съпричастие към всичко, което се отнася до нашите действия. Това означава да не вършим нищо, което не идва като наше вътрешно желание, като наш импулс или подбуда на душата за живот чрез любов. Съсредоточената мисъл изисква да работим със способността за анализ на обстоятелствата и условията, в които се намираме. Съсредоточената мисъл е резултат от концентрираното внимание. Те вървят ръка за ръка. Без концентрирано внимание няма съсредоточена мисъл и обратно. Тук винаги има взаимност!!! Тя е задължителна. Всеки пропуск означава грешка. Светлите чувства идват от светлата вяра. Вярата в Бог има ръководна роля за всяко от действията. Ако вярата е безусловна, чувствата ще са светли. Казано чисто прагматично, чувствата ще са градивни. Това означава, че те ще се превръщат в жизненост, работоспособност, физическо и психическо здраве. Чувствата са онази невидима сила, която може както да създаде, така и да унищожи един живот. Така, че ако трябва да се върнем на първоначалната мисъл за силата на човешкото здраве, ще кажем, че само вярата може да сложи всяко наше действие и мисъл на мястото им. Вярата е нишката, по която тече силата на единението между човешката и Божествената мисъл. Човек, който загуби своята вяра или не съумее да я събуди за живот, губи смисъла на своя живот. Той никога няма да може да изпълни своето предназначение. Неговите уроци ще останат не научени. Никои освен теб не трябва, а и не може да научи твоя урок. Ти си в този свят, за да се научиш да живееш. Но не просто да препускаш в този живот, за да се радваш на вятъра, който си играе с косите ти, а стъпка по стъпка да преминеш под лъчите на дъгата и да се слееш с поне един от тях.
19.07.2008 г. УНИВЕРСАЛНАТА СИЛА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ Веднага възниква въпроса „Защо универсална? В какво се състои нейната универсалност?” За да отговорим на този въпрос, трябва да проследим връзката „Емоционално-умствено състояние – здраве.” Така ще се доближим до една твърде модерна тенденция в съвременната медицина, която изучава взаимозависимостта съзнание – тяло. Ще можем и да докоснем информацията от квантовата физика свързана с изследванията на Единното информационно поле и човешкото съзнание. Акцента на нашето внимание, обаче трябва да бъде насочен към интегралния подход в усвояването на знанията, които носят добродетелите. Модерната тенденция, за която споменахме ще ни послужи като доказателството на съвременната наука за наличието на взаимозависимости в енергийноинформационната среда, в която живеем. Съвременната физика говори за единно поле от енергия и интелигентност, която е основата на природата. Твърди се, че интелигентността и енергията, които текат през телата ни, са същите, които управляват Вселената. В книгата „Естествен чигун”, първа част, д-р Ван Циенцюн обяснява, че цялата Вселена представлява огромно енергийно поле, в което чи, жизнената сила, е коренът и условието за образуването на която и да е форма на материята. Това е високоорганизирана материя с много фина структура. Д-р Дийпак Чопра твърди: „Като човешки същества, ние сме локализирани концентрации на енергия и интелигентност в универсалното поле.” Защо ни беше нужна тази информация, след като ще говорим за добродетелите? Защото знанията, които ни дават добродетелите стоят в основата на интелигентността, която управлява Вселената. Любов, Мъдрост, Търпение, Смирение – всичко това можем да открием освен в съзнанието си и в Природата. Но, за да можем пълноценно да възприемем знанието, което ни дават добродетелите, ние трябва да сме наясно как да работим с тях, как да ги откриваме и опознаваме. Не е достатъчно само да се чете, например учебника по Християнска етика. Най-напред трябва да знаем, че никоя от думите обозначаваща добродетел, не може да се възприема еднозначно. В многопластовата информация включена в семантичната стойност на всяка дума-добродетел, можем да открием богатство от значения. Затова добродетелите трябва да бъдат възприемани като понятия и като принципи. Какво означава да възприемем добродетелите като понятия? Това означава всеки според своите умствени способности да потърси онези свойства и способности на добродетелите, които ги превръщат в универсално действащо средство за повишаване нивото на съзнание и културата на общуване. Така ще знаем, че всяка дума-добродетел включва в състава си поне още три значения, които можем да наречем опорни точки – опорните точки, които изграждат съответното понятие. Така например когато говорим за кротост, трябва да сме наясно, че имаме предвид разумност. От тук трябва да си направим заключението, че кротостта определя интелигентното поведение на човека, който умее да владее своите чувства. Кротостта е резултат от състоянието на душата изпълнена с човеколюбови чувства. Така разбираме, че основните опорни точки на понятието разумност, са: воля, просветеност и човеколюбие. Сега вече трябва да знаем, че когато говорим за кротост, трябва да имаме предвид тези прояви като действащи принципи, за да може да се прояви кротостта. Същото се отнася и за смирението. Само просветеният човек, който познава природните закони и техните действия, може да бъде смирен. Там, където съществуват знания за човека и природата, ще има и смирение. Смиреният, което ще рече просветеният, знае, че законите, които управляват Природата, изискват познания, за същността на Творението, за естеството на процесите, които съграждат и рушат, и тъй като е грамотен, може да се съобрази с тяхната сила. Той ги приема и с познанието за тяхното енергийно взаимодействие, затова търси възможност да се хармонизира със заобикалящата го среда. Така в зависимост от условията, в които се намира, той може спокойно да отстъпи или уравновесено да подбере приоритетното в конкретния случай. Смиреният човек, както и кроткият човек, винаги може да си обясни спокойно и разумно причините за състоянието, в което се намира. Той винаги е в хармония със средата в която работи и се движи. Затова не се налага той да бъде припрян или нетърпелив. Кроткият човек, затова е кротък, защото умее да ръководи своите мисли и чувства. Той може да запази хладнокръвие, дори и когато обстоятелствата го предизвикват. И за кротостта и за смиреността можем да кажем, че са резултат от интелигентността и възвишеността на духа. Те са част от Любовта и Мъдростта и хармонизират човешкото с Божественото съзнание. Правилото, което съвсем естествено произлиза от тяхното използване е благонравие, благонравието като принцип, като начин на живот. Д-р Ван в „Основи на биософията” казва, нещо много ценно за всеки, който иска да промени своя начин на живот: „Духовният стремеж и желанието са нещо много хубаво, но те не са достатъчни. С разбирането на нещата изпълняваме само наполовина работата. Разбирането -колкото и правилно и голямо да е по обхват, не е равнозначно на издигане. То е само осъзнаването на нещата, което кара човек да стъпи на съзнателния Път към усъвършенстване и издигане. Трябва да се извършат и практически действия за усъвършенстването на цялата човешка същност на всички материи в човека.” За да могат да се свържат духът и материята и заедно да се усъвършенстват е необходимо знанията да влязат в основата на нашето мислене и от там на действията ни. Знанието притежава организираща сила, казва д-р Дийпак Чопра. Чрез връзката съзнание – тяло, знанието влияе на тялото и твори здраве. Затова тук, в конкретния случай придобива особено значение информацията от изследвания на Националния здравен институт в Америка. В резултат на конкретни изследвания, те са установили, че винаги когато възникне мисъл или емоция, мозъкът отделя цял спектър химични вещества, наречени невропептиди. И забележете: видът на невропептидите зависи от характера на мисълта или емоцията. Разпространението на невропептидите не се ограничава само до мозъка или нервната система. Рецептори за невропептиди има в храносмилателната система, в сърцето, в белите дробове, в бъбреците и в имунната система. Това показва, че невропептидите оказват мощно влияние върху всички физиологични процеси. Като знаем всичко това, колко голямо значение трябва да отдадем на знанията, които ни дават добродетелите! Тук на преден план изпъква знанието за емоционално-умственото равновесие и здравето. Всеки човек ще бъде емоционално и умствено уравновесен, ако използва добродетелите. Добродетелите са група качества, с които си служи Божественият свят. Чрез тях висшите същества от йерархията на Светлината работят за еволюцията на човешкото съзнание. Когато си изясняваме смисъла на думите-добродетели, ние постигаме вътрешно разбиране на нещата от живота и това е гаранция за тяхното правилно използване. Ако човек се постарае да постигне пълноценно съжителство в душата си на тези качества, които ще го направят добродетелен, той ще приложи в своя живот правилата от Правилника на Природата. Добродетелите са елемент на най-висшите и чисти енергии на финия свят. Затова те работят на квантово ниво. На физическо ниво те са представени като качества на характера, за да могат да бъдат използвани целесъобразно за духовното усъвършенстване на човешката личност. Всички недостатъци в човешкия характер, недостатъците, които усложняват и опорочават обществено-политическите отношения, организацията на човешкото общество – всичко това, може да бъде отстранено, ако влязат в съзнателна употреба добродетелите наречени вяра, любов, мъдрост и истина. Това са основните направления, които формират човешкия живот като организация и като изпълнение. Когато те са използвани в името на духовното усъвършенстване, може да се постигне напълно осъзнато изживяване на удовлетворение от начина на живот. Това означава, че е постигнато емоционално и умствено равновесие. Човекът запознат със знанията, които му дават добродетелите притежава висока интелигентност, умение да се хармонизира със средата в която живее, той притежава необходимата култура на общуване, висока екологична и здравна култура и всичко това го прави обществено-полезна личност. Изградил себе си като високо еволюирало съзнание, той се превръща в пълноценна градивна част от колективното съзнание. Д-р Ван казва в „Основи на биософията”, „Не голямото ще се съгласува с малкото, а обратното – човекът трябва да се хармонизира и съгласува движенията и поведението си със Земята и Космоса.” Точно тук знанията от добродетелите могат да бъдат нашия изключителен съветник, учител и приятел. Тяхната универсална сила се проявява пряко върху човешкото здраве. Проведени са конкретни изследвания, които доказват, че състоянието на мислите и емоциите на даден човек е по-важно от всеки друг фактор за подобряването или влошаването на холестеролните нива. След този пример можем да сме сигурни, че правилното използване на знанията от добродетелите, може да ни помогне да постигнем спокойно осмисляне на собствените ни знания, да постигнем трайна емоционално-умствена уравновесеност, с което буквално можем да преобразуваме химията в своя организъм. Универсалната сила на добродетелите въздейства върху психиката,( има пряко влияние върху всички психични процеси ), създава богатството на нашия духовен живот. Специално внимание трябва да отделим, макар и много кратко, на връзката между използването на добродетелите и тяхното въздействие върху човешкия мозък и сърцето. Човешкото тяло е и генератор на електромагнтна енергия. Най-голямо количество от тази енергия се произвежда от мозъка и в синусовия предсърден възел на сърцето. Електромагнитната сила на сърцето е далеч по-силна от тази на мозъка – от 40 до 60 пъти по-силна.* Но силата на енергията е далеч по-маловажна от явлението наричано кохерентност. То означава да се постигне съгласуваност в движението на потоците енергия от двата органа, те да се синхронизират, а това помага за общото здравословно състояние на целият организъм. Когато човек използва добродетелите във взаимоотношенията си с другите хора, пък и със самия себе си, съзнанието му е спокойно, а това помага за стабилизиране на електромагнитното поле на сърцето. Емоционални състояния като радост, любов, възхищение имат подобен ефект. Когато даваме простор на тези чувства и черпим от тяхната сила ние даряваме здраве на своето сърце. Високото ниво на кохерентност на мозъчните вълни има връзка със способността за научаване на нови неща, паметта, обема на вниманието, съзидателността и изцелението. На фино енергийно ниво, като градивна сила на съзнанието добродетелите поддържат равнището на жизненост и в голяма степен осъществяват връзката между нас и единното енергийно поле, което ни заобикаля. Тази връзка контролира вливането на енергия и интелигентност в телесните системи и във всеки момент регулира качеството на физичните процеси. Какво от изнесената до тук информация е най-важно за нас да знаем? Зад всичко се крие един източник на енергия и той е същият източник, който дава началото на всички явления във Вселената. Това е Великото Божествено Съзнание, частица от което е и човешкото съзнание. Като живеем и се развиваме със знанията от добродетелите, ние осъществяваме неговата изконна заръка – да живеем и творим с любов. * Данните са взети от книгата на д-р Дийпак Чопра „Изцелението” 15.07. 2008 г. Обикновено когато се говори за Възкресението, предимно в богословските среди, то се свързва с идеята за живот след смъртта. Според Нас истинската сила на Възкресението трябва да се търси в умението на човешкото съзнание да се развива и усъвършенства. Това означава, че когато човек дойде на Земята трябва да има пред себе си една цел. Тази цел трябва да ръководи неговото развитие в посока вяра, любов и усъвършенстване. Колкото и да е малък този напредък за годините на един човешки живот, той допринася полза за развитието на съзнанието. Едно развито съзнание винаги предполага укрепване на духа. Духът е този, който може да достига нивата на различните светове: света на мисълта, света на чувствата, света н духовните същества. Духовните същества водят напредъка на човешкия живот. Те подпомагат еволюцията, но при условие, че съумеят да останат неуязвими от човешката злоба. Само човешката злоба може да унищожава светлината, която идва от ангелската йерархия. Човешката злоба е продукт на онова нисшо човешко съзнание, което се развива в резултат на чисто физически обстоятелства. Тези обстоятелства са: хранене предимно с месо, живот в затворена домашна среда, което означава и отсъствие на контакт с природата, ограничен достъп до слънчевата енергия, като следствие от неосъществената връзка с природата и липса на активна жизнена енергия, пак като следствие от затворения начин на живот. Живеещите в затворена домашна среда имат и посредствено отношение към добродетелите, а това са качества, които човек може и трябва да развива у себе си. Такива хора са като прилепите – живеят с главата надолу, а имат крила, т.е. дадено им е божественото начало, но те живеят на тъмно, защото се страхуват от светлината. Този чиито живот преминава с главата надолу не може да ходи в пътя на светлината и истината. Той не може да развива у себе си добродетелите, които Бог е вложил и у него, както у всяко друго Божие творение. Човекът – прилеп е рожба на човешката мисъл още от времето на Каин. Каин уби Авел, защото злобата му беше прекомерна и с това си действие сложи началото на човешкото падение. Злобата и завистта имат общ генезис и той е в човешкия ум. Когато Бог е създал човека не е имал предвид неговото роботизиране, а му е дал възможност сам да израства, сам да избира пътя на своето развитие.. За съжаление невъзможността да бъде преодолян елементарния подход в изграждането на ценностната система, и формиране на добродетелите като нейна основа, все още е проблем в човешката еволюция. *** 05.07.2008 г. ЗА ПЕРСПЕКТИВАТА НА УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО Има нещо много съществено, което съвременните ученици от Бялото братство трябва добре да осъзнаят: това е тяхната отговорност за усвояването на знанията от Учението и тяхното предаване на следващите поколения. В какво стои най-вече отговорността? Първото нещо, което е много необходимо за изясняване позициите и конкретните задачи на съвременното общество Бяло братство, е свързано с моралната отговорност за възприемане и усвояване на знанията, включени в многобройните беседи. Сега се наблюдава едно подражателство, което е в известен смисъл стремеж към усвояване на знания и в същото време не върши добра работа. Какво имам предвид? Сега беседите се четат по групи и вече в по-голямата част от групите се разсъждава. Това е добра практика, защото всеки има възможност да се изкаже и да свери собствената си преценка с другите. Някъде възникват и спорове, което също е положителен факт. Забелязва се желание у хората да бъдат по-внимателни и да изграждат добра култура на общуването. Четенето на беседите се подобрява с оглед на интереса към тяхното съдържание. Това също е положителен факт. И дотук свършват добрите страни, защото за добро поведение и добро отношение към другите хора може да се говори само във вашето обкръжение. Когато сте в познатата ви среда на малката духовна общност или събрани като Общество Бяло братство, вие имате едно поведение, а когато сте в средата на своите близки, на работното си място или на улицата, сред по-малко или повече познати, вие имате друго поведение. То се различава от поведението ви сред вашето духовно обкръжение и точно това е същественото нещо, което трябва да се осъзнае. Не може да бъдеш ученик за два часа и после да я караш както си знаеш! Ако искате да сте последователи на Учителя Петър Дънов, трябва да се погрижите да създадете във вашето съзнание усещането за моралната отговорност, която носите. А тя е свързана с правилното усвояване и прилагане на знанията. Нищо не струва и най-съдържателното учение, ако то остане само на книга. Всяка мисъл има живот, ако се превърне в действие. Така е и с Учението. Аз съм оставил много конкретни формули и препоръки, които могат да послужат за укрепването на волята и за приобщаването на съзнанието ви към християнското учение. Те трябва да се използват всекидневно, докато се постигне затвърждаване на конкретна практика. Имам предвид да се създадат навици за използване на възприетите знания. Защото не е достатъчно само да се запознаеш с определен текст, да възприемеш с ума си информацията, която носи той, и дотам да спреш. Това означава, че си свършил работата наполовина. Едва когато наученото от книгите, т.е. това, което четете в беседите, се превърне в неотменна част от вашето поведение, тогава ще знаете, че сте постигнали търсеното знание. Сега има една неправилна постановка на нещата и според нея вие се явявате в положението на двулични хора: по един начин общувате помежду си, а по друг – с останалите хора. И нищо от наученото в беседите не се използва вън от обкръжението на Братството. Затова Аз не съм спокоен за начина, по който вие възприемате знанията. Така не може да се предаде на младото поколение нищо съществено. Книгите се четат и прибират в библиотеките, организират се срещи и концерти, което напомня за музиката и словото на Учителя, и толкова. Вярно е, че така могат да се привлекат симпатизанти, но това не е най-важното. Важното е, когато се стигне до конкретна необходимост от проявяване на търпение, благост, воля и любов към другите и Бога, да се покаже друго ниво на културата. Вашата морална отговорност стои точно в приложението на наученото. Припомням това, което съм казвал многократно. Припомням го отново, защото сега само със Словото вие не помагате на Учението. Вижда се от тези, които ви заобикалят, че с нищо не сте по-различни от тях. Отговорете си сами с какво сте по-добри от останалите хора. Набележете пет точки поне, които да покажете като ваше предимство. Иска се много отговорност и задълбочено усвояване на знанията, за да може те да послужат като коректив на поведението. Няма да се страхувате как ще ви приемат хората! Това е една от основните причини да имате двойствено поведение. Ще задълбочите вашето старание и умение в използването на знанията, така че да предизвикате уважението на другите. Всеки, които е решил, че ще принадлежи на Бялото братство, трябва да знае, че смисълът и стойността на неговото самоопределение стоят в умението му да показва наученото чрез своите действия. Така ще предаде на по-младите от себе си културата, която лежи в основата на Учението. Тази култура е призвана да подготви младите хора за новия живот и вие носите отговорността тя да бъде представена по най-добрия начин. *** 11.06.2008 г. Какво означава да овладееш търпението? Същото би могло да се каже и за всяко друго качество или чувство. Никому не би било излишно да постигне овладяване на напрежението или на гнева. Изобщо овладяването на екстремните чувства и мисли е постижение за всеки човек. Някои хора притежават това качество по рождение. Те просто са по хладнокръвни, по уравновесени и така си осигуряват предимство. Впрочем този факт е обяснен достатъчно ясно с класификацията на типовете висша нервна дейност и на темпераментите. Ако, обаче нямаш предимството да си се родил уравновесен и спокоен човек, означава ли това, че цял живот трябва да носиш последствията? Разбира се че – не, другото би означавало обреченост. Има, обаче един много съществен момент. Той е свързан само и единствено с теб. Това е желанието да опознаеш себе си. Всеки чул за първи път тези думи може да изпадне в недоумение: Какво означава да опознаеш себе си? Та нали аз съм си аз! Кой друг би ме познавал по-добре?! И т.н. Факт е, обаче, че ние не познаваме достатъчно своите умения и способности, и затова най-често грешим. Ето защо е необходимо да знаем, че пътят на себепознанието е дълъг и труден. Нещо повече: той е задължително условие, за да можем да постигнем желаната промяна. Никой, никога не би усъвършенствал себе си, ако преди това не се е постарал да опознае своите качества, своите способности и умения. Това не означава, че трябва да пренебрегнеш всички свои задължения и да седнеш да разсъждаваш. Или пък да изпаднеш в другата крайност, където ще подлагаш всяко свое действие, всяка своя мисъл или дума под съмнение. Много често в такива случай идва угризението и тревогата от страха за лошо представяне. С такъв подход човек не би могъл да напредне. Но да отговорим най-напред на въпроса, защо ние не познаваме себе си. Човешкото същество е изградено твърде сложно. То е продукт както на физическия, така и на духовния свят. Второто обаче, по-трудно се осъзнава. Всъщност, като надарен с разум, човекът опознавайки заобикалящата го действителност, опознава и себе си. Всеки започва да създава своя ум и да развива умствените си способности от първия миг на своето зачатие и това продължава през целия му живот. Но опознаването на света и създаването на ума са резултат от живота във физическия свят. От духовния свят идват душата и духа. Те се срещат тук с ума и трябва да се опознаят, за да могат да работят в синхрон, за да има хармония в човешкия живот. Душата и духа, носят вродените качества, т.е. качествата, които предопределят възможностите на човешкото същество да живее в условията на физическия свят. Те са вложени в матрицата на неговия първообраз като средството чрез което той по-нататък ще може да изгради съзнание. Ще го кажем пак и в тази тема: смисълът на човешкият живот тук е да изгради живо, работещо съзнание, обогатено от придобитите знания в суровите условия на физическия свят. Умът има ръководеща роля, защото той е прагматичната сила, която може да управлява действията. Неговия божествен произход се крие в дълбоко закодираната в човешкия геном способност за адаптация на вложената информация в условията на физическия свят. Вложената информация не е нищо друго, освен умението на всяка клетка “сама “да организира своя живот и то така, че да работи безупречно и в синхрон с останалите. Тук вече трябва да се отчете, чисто енергийната същност, която е градивна част от структурата на всеки организъм. Това обаче не е предмет на тази тема. Сега е важно да се знае, че духът и душата са носители на конкретна програма за развитието на човешкото съзнание в условията на физическия свят. Човешкият ум трябва да ги опознае, т.е. трябва да потърси връзка с тях, за да опознае качествата, които те носят като основа за новия живот. Така програмата ще бъде разчетена и реализирана правилно, което означава че всеки човек ще може да развие своята дарба и ще си създаде условия за усвояване на нови знания. Ето как стигнахме до възможността да овладееш своите екстремни чувства и мисли – чрез познанието. Познанието ще ти помогне да опознаеш себе си. Когато ти – човекът, си разбрал, че носиш своите качества в душата си, и е необходимо само да повярваш в своите способности, тогава ще имаш силите последователно да работиш за своето усъвършенстване. Но най-.напред трябва да се събуди самосъзнанието. Това означава да осъзнаеш себе си като частица от Великото Съзнание, като продукт на Великата Природа, сътворен в хармонична връзка с всичко съществуващо. *** ДА ИЗЯСНИМ ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ КАРМАТА!!! Това е повече от необходимо. Когато се говори за трансмутация на карма, трябва да се знае, че става въпрос за много дълбоки, същностни промени в съзнанието. Така се стига до много дълбока, съществена промяна и на следващите периоди от човешкия живот, промяната настъпва и за цялата останала част от живота на отделната личност. Всяка карма се създава в резултат на определени действия, предизвикани или предопределени от нивото на съответното съзнание. Съзнанието определя културата, определя отношенията и диктува или подсказва мислите и действията. Тоест, каквото му е разбирането на човека за нещата от живота, такива ще бъдат и действията му. В този смисъл е необходимо да се изясни и отношението ни към молитвата. Съдържанието на молитвата не върши работа, ако текста се използва като художествено произведение. Моментното вълнение и моментната искреност са само едно преходно емоционално състояние. Молитвата ще помогне само на този, който вникне дълбоко в нейното съдържание и възприеме мъдростта на словото за свой начин на живот. Когато човек извърши дадено тежко престъпление спрямо себе си, спрямо други хора или Природата, това означава, че той е влязъл в противоречие с установените правила и норми за живот към конкретния период; той е нарушил установените закони за морално-етично поведение, за природосъобразен живот, законите чрез които се установява баланса на енергийно равновесие в Природата, което ще рече, че той е пристъпил нравствения закон. Нравствения закон е в основата на всяко позволено или непозволено нещо, защото чрез него се изявява Божията воля. Когато човек направи престъпление, той предизвиква всичко, което в някаква степен е било засегнато от действието му да реагира неадекватно. То затова е престъпление, защото противоречи на установените закони в Природата и организацията на обществото. Засегнатото нещо “страда” по някакъв начин. Неговата нарушена цялост, нарушеното му енергийно равновесие, нарушеното му качество реагират. Тази реакция хората приемат като отмъщение, като кармата, която живо ги засяга. Те са допуснали съответното нарушение или престъпление защото така са разбирали живота, толкова са били познанията им например по отношение на психиката на другия, или съответните физични или химични закони, т.е. такава е била представата им за себе си и всичко останало. Така стигаме до извода, че ако човек е достатъчно просветен, за да знае, че мисълта му работи в духовното пространство, така както ръцете във физическото, ако знае, че съзнанието му подрежда конкретната последователност на причини и следствия, ще е наясно, че сам създава кармата си. В този смисъл съществува и голямата илюзия по отношение на родовата карма като неизменното нещастие, което ни преследва до девето коляно. Този въпрос има две страни, които трябва много вниматгелно да се разгледат. Едната е свързана с мисълта на наследниците за греха на техните деди и прадеди. Наследникът живее с мисълта за вината, по-точно със страха от възмездието. Силното внушение, насажда в съзнанието чувството за предопределеност и създава мястото на съответното заболяаване или пък блокира мисълта за конкретни решителни действия. И когато поради тази причина допуснем грешка, веднага я преписваме на кармичната обремененост. Всъщност тук най-важната препоръка е да оценяваме трезво собствените си действия и да отчитаме ясно с каква нагласа възприемаме нещата от живота. Другата страна свързана с родовата карма се отнася до всеки от нас, до всеки преди нас и до тези след нас, заради умението, с което общуваме, заради отговорността, с която живеем. Ако моят баща или дядо са били злобни, не сговорчиви и отмъстителни, за моето семейство, за моят род, ще се говори като за хора, които носят беди, които създават неприятности. Към тях ще бъде отправено чувството на ненавист и ще съществува стремежа на останалите да странят от тях. Лошата слава на едно семейство, предимно на родителите, много лесно се пренася и върху техните деца. В този смисъл казваме, че кармата на рода застрашава наследниците, защото там където бащата е крадил или убивал, там където майката е клеветила, синът или дъщерята няма да бъдат приети, или и към тях ще се посегне по същия начин, заради силата на отмъстителността. Всъщност много точно става въпрос за отговорността, с която живеем, за да не вредим на близките си. Затова сега ще си позволим да определим като изключително голяма крайност поддържането на идеята, че кармата тегне като воденичен камък на шията и няма избавление от нея. Когато човек постигне истинска, качествена промяна на своето съзнание, ще може да постигне и други, нови условия, в които и чрез които да живее и се развива. Но за да промени съзнанието си, той трябва да приеме нещата от живота с разбиране. Много са условията, които определят това отношение към живота. Да имаш разбиране за него, означава да можеш да си обясниш за какво става въпрос, да можеш да проумееш същността на проблема и да си наясно ти къде стоиш в случая. Това пък изисква да си наясно с разположението на силите и фактите около себе си, т.е. да познаваш обективната действителност. Защото там в обективната действителност стоят закони и правила, които принадлежат на Природата най-общо казано, а по-конкретно означава на Твореца-Създател на Природата и всичко в нея. Това са законите, които изискват, те не поставят половинчати условия, защото в противния случай не биха могли да определят правилата, според които може да съществува Цялото, Вселената и всичко в нея. В тази поредица от мисли можем да стигнем до извода, че за да “ликвидира” човек кармата си, за да я “изчисти”, той трябва да промени своето отношение към себе си, към другите и към живота изобщо, което ще рече, трябва да престане да повтаря грешките си или грешките на своите родители. Основното средство за постигане на този резултат е облагородяване на съзнанието. Индивидуалната промяна на всеки поотделно, ще предизвика колективната промяна. Качественото изменение на съзнанието на всеки човек, ще създаде качествената промяна и в колективното съзнание. Така се ликвидират семейните, родовите, националните карми. Ето защо на човечеството му е необходима нова етика. Етика, която да го запознава с истинската стойност на добродетелното слово. Добродетелната основа на човешкото общуване е гаранция за промяна на колективното съзнание, а то ще промени кармата на планетата. Това може да стане само, ако човечеството преоткрие и преосмисли силата на добродетелите. Те са думи с благородно съдържание – думите, с които Бог-Твореца говори на всички езици и във всички религии и учения. Това са думите: любов, вяра надежда, истина и добруване! Има и още, но от тези трябва да се тръгне!
*** За приближаващата 2 012-та година в последно време се говори като за съдбоносна година, говори се, че тогава ще се случат невероятно важни за живота на Земята неща. Откъде идва важността? От голямата необходимост да се промени ролята на тази планета за бъдещото съществуване на Вселената. Сега нейната основна задача е да се създаде живо работещо съзнание за Homo sapiens. Изпълнението на тази задача върви неправилно. Това е видно от досегашния начин на живот. В голяма степен напредва развитието на науката, но това не е онази наука, която беше предвидена в Божия промисъл да се развие. Стана така, че човешкият ум реализира изкористената форма на знания. Това се случи, не защото Бог така е искал, а защото, поради мъдростта на Замисъла Си, Той позволи на хората сами да подреждат живота си. И те го подредиха! Стана така, че желанието на определени хора за пълно господство над света взе връх. Тези, които искат да диктуват на света как да се развива, имат своя програма, свое виждане за живота на планетата. То се различава от това на Бога, от Неговата Програма, защото предвижда живот за малцина и обезличава останалите, превръща ги в маса роботизирани същества. Впрочем така се изпълни онази част от Замисъла за живот на Земята, която трябваше да “тества” човешкото съзнание, да го постави на изпитание, за да се разбере кога, как и защо съзнанието отхвърля Божия промисъл. В условията, в които живее човечеството през последните години, се видя как е възможно човешкото съзнание да се развива: с наука – за тези, които имаха условия да ползват нови знания; без наука – за тези, които останаха изолирани от напредналата цивилизация; с Бог – за тези, които търсиха духовен живот; без Бог – за тези, които пренебрегнаха изконното Божествено начало и така търсят “ускорения път” на развитие. В така сложилите се обстоятелства животът на Земята доби изключително чудновати възможности за своето проявление. Стигна се до невероятни прояви на хуманизъм и демокрация. Изкористените условия за развитие на псевдонаука дадоха тласък само на онези страни от знанието, които можеха и могат да създават печалби. Всяка инициатива пряко се свързва с парите и властта. Сега вече, след като това е много ясно очертана тенденция, следва да се промени пътят и начинът на това “развитие”. Истинският Божий промисъл все още не се е проявил. От първоначалната идея за живот на Земята е осъществена само чисто “техническата страна”, т.е. на биологично ниво, след милиарди години е постигнато условие за създаване на живо, действено съзнание, което познава чувствата и разума. Но това са две направления, две посоки, които все още не са успели да се съберат в една активно действаща, пълноценна изява за богат духовен живот. Това означава, че първоначалната Божествена идея за живот на високо еволюирало съзнание в условията на физическия свят все още не е осъществена. Налага се сегашната форма на действащо съзнание да бъде коригирана. Много са използваните досега средства, чрез които беше обяснявано и се обяснява и сега на човечеството какво е необходимо за новия живот на Земята. За промяна в съзнанието, за нова култура се говори вече 2000 години. Дори въплъщението и възкресението на Христос не донесоха желания категоричен резултат. Вече се знае, че за да се промени човешкото съзнание така, че да гради живот чрез любов, е необходима още веднъж явна Божия намеса. Това ще стане чрез активното участие на Висшите Същества от йерархията на Светлината. Впрочем те вече усилено работят през последните години чрез различни сътрудници на Земята, като изпращат необходимите знания. Най-важното, което сега е необходимо да се знае, е, че с много труд трябва да се създаде здрава нравствена основа за новия живот. Ще оцелее в борбата с хаотичните, цинични изяви на сега съществуващия морал само онова, което има здрава нравствена основа. Така създаденият живот е в пълно противоречие със съществуващите Космически закони. Точно затова е толкова силно изявена вече борбата между Доброто и Злото, различията, които ги определят, и всичко, което се случва. В борбата между Доброто и Злото животът трябва да се преустрои. Нужни са светли души, които да подкрепят Благородното, за да може да се постигне живот чрез Любов, дори не с Любов, а чрез Любов. Това, което пречи, ще бъде отстранено. Как? Само Бог знае как, но вече е писано, че тъмните сили ще бъдат затворени. Те ще бъдат обезсилени, за да се задейства първичната идея за живот на Земята. И това ще започне оттам, където животът е запазил в човешката душа Божествена искра. *** Всичко, което се случва напоследък, показва, че има сили, които въздействат върху света в неговите различни форми на съществуване. Така например, във физическия свят се случват или по-правилно е да се каже стават такива неща, които имат характера на видоизменящи, и то структурно видоизменящи промени. Тези структурно видоизменящи промени засягат преди всичко растителния свят, но те са елементи и на атмосферните слоеве. Атмосферната обвивка на планетата Земя претърпя много бързо сериозни промени в своя състав, и то в резултат на силната намеса на човешката дейност. Всички светлинни пластове, които изграждат основата на физическият вакуум, вече започват да търпят промени, които могат да създадат деформации във Вселената. За щастие тази промяна не засяга целия атмосферен фронт на Вселената, а само тази част, която заема Слънчевата система, в която вие сте градивна част. Жалкото е, че предназначението ви да живеете и се развивате като градивен елемент вече отстъпи пред арогантното експлоататорско отношение към всичко, което е създадено за живот в условията на физическия свят. Много Ми е неприятно, че трябваше да използвам това грубо определение, но действително отношението, което вие имате както към Природата, така и към ближните си, показва, че човечеството се развива много неправилно. Сега вече се виждат и преките резултати от безхаберното използване на много, и то конкретни, съществени знания в различни фундаментални клонове на науката. Изключително важно е да се разбере, че не защото сте посегнали към знанията, т.е. не защото сте искали да сте знаещи, а защото станахте знаещи, без да сте създали нравствена основа за своите знания, сега се стига до тези резултати, които могат да сринат цялата ви “наука” така, че да бъде унищожен животът на Земята. Ето ги и конкретните доказателсва: 1. Пренасищане на атмосферната обвивка на Земята с изключително вредния за слънчевата светлина въглероден двуокис, който е промишлено създаден. Въглеродният двуокис в Природата се различава от промишлено създадения въглероден двуокис по своите свойства да се внедрява в структурата на светлинните пластове. Това не може да се случи с промишлено създадения въглероден двуокис, защото той има по-тежко атомно ядро, което не му позволява да бъде елемент от съществуващия в пространството въглероден двуокис. Промишлено създаденият въглероден двуокис изтласква в по-горните височини онези жизнено необходими за Вселената вещества, които могат да обезпечат безпрепятственото движение на въздушните потоци. Въздушните потоци осигуряват правилното обветряне на планетата и възможността за нейното пречистване в рамките на нормалния човешки живот. Сега вече се създават условия за плътен атмосферен пласт, който като пръстен обхваща Земята. Този пръстен става все по- плътен и започва да пречи на нормалното функциониране на светлинната енергия. В резултат се наблюдават аномалиите в природата на които вече сте свидетели. Бурните ветрове, които се превръщат в унищожителни урагани, и поройните дъждове имат тази сила, защото се развиват с голяма мощ в ограничено пространство. Извършват се неестествени движения на светлинните лъчи, защото ъгълът на пречупване, който имат сега, е различен. Създава се неестествен наклон, който разсейва светлинните кристали и лъчите губят своята монолитност. Те се разпиляват и не могат да изпълняват функциите си на енергийни източници. Така към Земята идва повече електричество и много по-малко магнетизъм. Засиленото количество електричество в атмосферата оказва вредното си влияние върху функциите на човешкия организъм. Преди всичко то създава условията за необяснимо напрежение, което се проявява във все по чести и неадекватни сблъсъци между хората. Сприхавост и грубост, неспособност за спокойно и последователно подреждане на мислите са най-честите прояви, които влошават нормалните условия за живот. Всичко това е едната страна на въпроса. Това е фонът, върху който се разиграва драмата. А тя е все по жестока, защото човешкото общество стои на ръба на бездна. То няма основата, върху която човешките отношения могат да създават перспектива за развитие. Сега човешките отношения са повече средство за взаимно затормозяване и издевателство над духовната същност. Така стигаме до необходимостта да запишем следващата точка. 2. Изключване на добродетелите от човешкото съзнание. Този факт има изключително вредни последствия за развитието на човешкото общество. Дехуманизираната наука е резултатът, който застрашава живота на планетата. Не би се стигнало дотук, ако човешките действия бяха обвързани със знанията, които носят добродетелите. Какво загуби без тях човечеството? Първо, добронамереното отношение към всичко съществуващо. Загуби отговорността да създава мисли, отговорността да създава живот, отговорността да живее, без да унищожава Природата. Всичко това донесе разрушения за енергийния фон на планетата и неговото изключително вече замърсяване с отрицателна психоенергия. При един дори и не толкова задълбочен анализ се вижда колко пряка е връзката между замърсяването на атмосферата и току-що изнесените факти. Защото необходимата екологична култура може да бъде постигната само със знанието и просветеността, които носят добродетелите. Какво следва от тези две основни нарушения на Природните закони? Всъщност нарушен е основният закон – законът за причината и следствието. Първопричината – неусвоените знания на добродетелите, поражда следствието, което носи морална разруха и опасност от реално съществуваща екологична катастрофа. Оттук нататък животът може да продължи в две посоки: едната е свързана с преосмисляне и оползотворяване на знанието, което носят добродетелите, а другата – с все по-сериозното затлачване на живота в материален и духовен план и самоунищожение на човечеството. Ето ги и фактите, които доказват правилността на това заключение: влошените климатични условия и изключително напрегнатите международни отношения. Най-близките събития, които предстоят да се развият в негативен план, са следните: - увреждане на физическия вакуум – материалната среда, която осъществява взаимодействието и ражда елементарни частици, а това ще доведе до срив в световната информационна система . Условията, при които сега се развива световната икономика, са пряко зависими от информационните системи и технологии, а те могат да имат правилна употреба само при здрава енергийна среда. Ефирът вече изнемогва от претовареност, а допълнителното замърсяване носи и големите рискове от неговото увреждане. * * * На какво се дължат климатичните промени напоследък? Те засягат по-голямата част от планетата, като се проявяват или като високи температури, или като поройни дъждове. Трябва да се знае, че процесът на промените в климата засяга вече и човешката същност, не само природата. Човешката същност като вид биологичен организъм. Така за съжаление с принуда ще трябва да се извършват промените, които са необходими за човешкия организъм, защото вследствие на променените климатични условия ще настъпят промени и в начина на хранене като първа необходимост. Ще трябва обаче да се промени и съзнанието и това ще стане, след като човечеството явно усети силата на непоколебимата промяна. Просто ще се разбере, че няма друг път освен този, а той е пътят на промяна в начина на живот. Очевидните доказателства ще накарат хората да приемат истината за Божествената воля. Това, което се случва сега, е резултат от неусвоената енергия на Божествената Любов. Беше изпратено като предупреждение, но никой не допускаше, че вече му е дошло времето. Сега, когато настъпиха такива сериозни климатични изменения, ще трябва човечеството да се подготви и за следващите промени, които също имат характера на геофизически и астрономически прояви, но ще се отразят в по-голяма степен на човешката нервна тъкан. Това са фини изменения на мозъчните клетки, предимно на тези от Централна нервна система, които се променят в резултат на променения интензитет на слънчевия спектър. Този етап ще продължи дотогава, докогато бъде установена необходимата промяна. Посоката към тази промяна може да бъде извървяна значително по-скоро и по-леко, ако човешкото съзнание стигне до убеждението, че може да живее с енергията и храната, която природата му предлага, без да стимулира производството на изкуствените продукти на своята уж научна мисъл, или пък като подчинява всичката си дейност на комерсиалните интереси. Само пълната хармония с природните енергии ще усмири силата на сегашните климатични промени. |
Въпроси за размисъл Кой си ти? Какво знаеш за себе си? С какво самочувствие живееш? Знаеш ли, че самочувствието може както да създаде, така и да разруши една личност? Разсъждавал ли си за себеуважението? Знаеш ли каква е неговата роля в твоя живот? Знаеш ли как може да те промени желанието да уважаваш себе си? Откриваш ли връзка между самосъзнание, себеуважение, самочувствие и култура на общуването? Чувстваш ли се сам в света? Знаеш ли, мислил ли си, че този свят е и твой дом? Споделяш ли мнението, че ти избираш дали да бъдеш участник или наблюдател в живота? ако имаш какво да кажеш |
© Promedia, 089 / 788 69 03, www.actualno.org