19.04.2010 г.

ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ

В ОЧАКВАНЕ НА ПРОМЯНАТА

(записано на 12.04.2010 г.)

Всъщност е добре да се запитаме хората действително ли възприемат своето настояще като очакване на някаква промяна. Отговорът не е еднозначен. Има хора, които изобщо не допускат, че е възможно да се случи нещо особено различно от досегашния живот. Но има хора, които си дават сметка, че не е възможно да се живее неизменно по един и същи начин. Още повече, че напоследък се забелязва промяна в климата на планетата. Впрочем промяната в климата е следствие от промяната, която се извършва изобщо във Вселената. От тази промяна е засегната и планетата Земя, а това означава, че хората искат или не - ще бъдат потърпевши от  съответните изменения.

В една от предходните теми беше обяснено, но сега също се налага да се кажат някои конкретни неща във връзка с очакваните изменения.

Съществените изменения произтичат от Замисъла на Създателя за живот във Вселената. Измененията, които засягат цялата Вселена не биха могли да бъдат разгледани в една такава тема, а и не е и необходимо. Това, което се изисква да се каже тук е свързано с живота на тази планета. Неговата досегашна организация вече изисква промяна. Икономическата и политическата система, според които е организирано човешкото общество вече не са достатъчен критерий за неговото благополучие. Самият живот вече изисква нова организация на обществото, която да въведе нова, по-справедлива форма за разпределение на благата, и нова по-човеколюбива форма за общуване. Особено последното е изключително наложително, защото човеколюбието в голяма степен отсъства от живота на хората. Настанилото се безразличие и апатия са резултат от широко настъпилата бездуховност. Човечеството сега отчита тежки последици от икономическата криза. А всъщност не по-малка е кризата в човешките взаимоотношения и развитието на културата. Това са най-общите щрихи, които могат, макар и повърхностно, да очертаят сегашното състояние. То е нестабилно и по ред още причини, които няма да споменаваме сега поради тяхната известност. Но не може, все пак, да не споменем напълно пренебрегнатите възможности за създаване на нова култура – такава култура, която да изгради различни, от досега съществуващите форми за духовен живот. Сегашният духовен живот на хората е на много ниско ниво. Потребностите на душата остават в сянката на материалния интерес. Алчност, злоба, кражби, убийства, издевателство над Природата – това са все показатели за неразумно организирания живот.

През последните десетилетия бяха направени многократни опити да се помогне на човечеството да осъзнае своя неправилен начин на живот. Резултатът е частичен. Тук там  възникнаха духовни учения, които не постигнаха необходимата промяна.

Сега също се правят опити за преосмисляне на културата на общуване. Надеждите на Висшите Учители са свързани с възможностите за осъзнаване на голямата необходимост от промяна в мисленето. Ето защо в последните години се извършва широко мащабна работа, която трябва да подтикне човешкият ум към преосмисляне на целия досегашен житейски опит на човечеството. Висшите Учители от Великото Бяло братство работят на много широка основа за популяризиране на нравствения начин на живот. Непрекъснато се правят опити за контакти с различни хора от планетата, и в много от случаите се предава информация, свързана с необходимите промени. Всъщност като говорим за необходими промени нека да уточним. Съществуват три съществено важни изисквания, които трябва да послужат на хората за създаване на тяхната нова култура.

1. Братски отношения между хората.

2. Любов към Природата.

3. Активно себепознание.

Какво трябва да се разбира, когато се говори за братски отношения?

Когато се говори за братски отношения, хората трябва да имат предвид човеколюбието. Да обичаш човека по принцип – само защото е човек, а това ще рече, защото е Божие творение.

Другото изискване свързано с братските отношения е пълното прекратяване на експлоатацията  на човешкия труд. Трябва да се постигне и правилно разпределение на материалните блага. Сега обикновения трудов човек е ощетен в голяма степен за сметка на интересите на определени хора.

Какво трябва да се знае когато се говори за любов  към Природата?

Когато се говори за любов към Природата трябва да се има предвид най-вече прекомерното изчерпване на т.нар. природни богатства. Необходимо е да се потърсят алтернативни източници на енергия и да се преустанови използването на земните ресурси. Тук човешкият ум може да бъде много полезен.

Другото важно нещо е да се преустановят подземните ядрени опити.

Да не се замърсява планетата с отпадъците от ядреното гориво на атомните електроцентрали. Тяхното използване трябва постепенно да бъде преустановено за сметка на слънчевата енергия и други екологични алтернативни източници на енергия – има такива и те ще бъдат открити.

Активното себепознание е съществено важно изискване към всеки човек, за да бъде постигната действителна промяна в отношението към себе си и към ближния. Активното себепознание  ще даде възможност на всеки човек да достигне до познанието за своята духовна същност. Нейното духовно богатство ще бъде опознато и това ще промени светогледа на хората. Те ще гледат на себе си и на света с уважение и преклонение пред мъдростта на Твореца. За духовната същност на човека ще говорим в следващата тема, а сега ще кажем само, че тя трябва да се познава, защото това знание е част от задължителната грамотност, с която трябва да живее всеки човек.

Тези три изисквания могат да бъдат осъществени единствено с добрата воля на хората. Такава промяна може да  бъде постигната само ако има желание. Но за съжаление, както вече казахме и в началото на тази тема, желанието липсва като съществен подход за промяна в мисленето. Затова  пространството вече е изпълнено с вибрациите на нова, силна мисъл – Мисълта на Създателя за промяна  съобразно Замисъла за живот във Вселената. Това е промяната, която ще съдейства за създаване на новата култура – култура на братски взаимоотношения и любов към Природата.

Внедрената в пространството Велика Мисъл на Създателя е изпълнена с любов. Нейните вибрации са различни от вибрациите на обикновената човешка мисъл. Те са толкова силни, че ще принудят човешкото съзнание да потърси промяната. В противен случай човешкият организъм ще се окаже неспособен да живее в новата енергийна среда. Само този човек, чието  съзнание е изпълнено с любов към ближния и Природата ще може да се хармонизира с вибрациите на новата енергийна среда. Животът на такъв човек ще продължи нормално, защото той ще се чувства като риба във вода. Другите, обаче, ще трябва да  търсят възможности да се доближат  с вибрациите на своите мисли  до енергийната сила на Великата Мисъл. Ако облагородят своите мисли, те постепенно ще могат да се адаптират към новата среда. Само облагородената човешка мисъл ще може да спаси живота на планетата. Затова хората не трябва да бъдат пасивни наблюдатели на случващото се. Те не бива да живеят в очакване някой друг да свърши това, което е тяхна работа. Необходимо е да работят така  че вместо наблюдатели да се превърнат в активни съучастници на промените. Всеки може да се потруди за своето духовно усъвършенстване и така променяйки себе си да промени и света.